Какво означава ят?

я̀тът, я̀та, само ед., м. Спец. В езикознанието — название на буквата h.
прил. [[я̀тов]], я̀това, я̀тово, мн. я̀тови.
• Ятова граница. — Спец. Граница, която разделя на две българската езикова територия според изговора на ятовата гласна.

Развой на ят в хърватски
Развоят на гласната ят в хърватски се изразява в следното: промяна на праславянската гласна *ě в затворено e, която настъпва в първия период от развитието на хърватския език, 10-11 век, развитие на затворената гласна ẹ, наследила ě, в i, je, ije или e, като рефлексите (резултатите от промяната) в различните хърватски диалекти са различни. Тази промяна протича в периода от 13 до 15 век.

Ят
Ѣ, ѣ или Ят, двойно Е или Е-двойно (на старобългарски: ѣть, на руски и на украински: ять; на сръбски: јат или jat) е името на тридесет и втората буква от старата кирилица ѣ или на тридесет и третата буква от глаголицата , както и на звука, който те предават. Традиционно нейната звукова стойност в МФА се отъждествява с /æ/ (ненапрегнато-отворена предна незакръглена гласна). Днес кирилската ят вече не се използва в официалния правопис на нито един славянски език, но продължава да се употребява в църковнославянските текстове. Понякога днес вместо ят погрешно се използва приличащата графично на нея Ъ или буквата от сръбската кирилица Ђ.

Йотиран ят
Знакът Ꙓ, ꙓ, носещ условното название „йотиран ят“, представлява лигатура (съчетание) на буквите І и Ѣ. Йотираният ят се среща в едни от най-древните паметници на църковнославянската писменост, като например в изготвения през 1073 г. за киевския княз Светослав II „Изборник“ (известен като „Втори Симеонов сборник“ или Светославов препис на Сборника на българския цар Симеон I). Буквата не присъства в глаголицата и не притежава числова стойност. Тя също така не е включена и в официалния състав на кирилицата. Собственото име на знака не е упоменато никъде, затова се използва описателното наименование „йотиран ят“. Употребява се в началото на думата или след гласна: ꙓди, наꙓдъся. Най-правдоподобното произношение би следвало да е [jæː] или [jeː]. Знакът не се поддържа от повечето кодироващи компютърни системи, но във версия 5.1 на Уникод му е отредена следната позиция: