Какво означава юс?

ю̀сът, ю̀са, мн. ю̀сове, (два) ю̀са, м. Спец. В езикознанието — черковнославянско название на две букви от старобългарската азбука: @ (голям юс) и # (малък юс); носова гласна.

Голям юс
Голям юс, или голяма носовка, е наименованието, давано на специфична фонема, съществувала в старобългарския език и съответстващите ѝ букви (Ѫ, ѫ) в кирилицата и глаголицата. Буквата изразява носовия гласен звук [ɔ̃] (он, ън).

Ѭ
Йотуваният голям юс, или йотуваната голяма носовка (Ѭ,ѭ), е производен на буквата голям юс, съществувала в кирилицата и глаголицата. Буквата представлява йотуван (с прибавено отпред и/й) вариант на големия юс, като нейната звукова стойност се изразява с [jɔ̃] (йон, йън). Тя предава позиционно съответствие на голямата носовка след гласна или мека съгласна. Доказателство за нефонемния ѝ характер в Кирило-Методиевия диалект е отсъствието на буквата в първоначалния вид на глаголицата.

Йотиран малък юс
Йотираният малък юс или йотирана малка носовка (Ѩ, ѩ) представлява буквосъчетание на І с носовата предна гласна (малък юс, Ѧ). Предаваният от знака звук съответства на [jɛ̃] (йен). Въпреки че носовите гласни са отпаднали от повечето славянски езици, в съвременния полски (чиято писменост се основава на латиницата) съществува съчетанието ię / ję, притежаващо звуковата стойност на йотирания малък юс. Към версия 5.1 на Уникод е прибавена поддръжка и на йотирания затворен малък юс (Ꙝ, ꙝ).