Какво означава чук?
междум. За наподобяване на звук от чукане, от удар. Чук, чук, има ли някой?
чу̀кът и чукъ̀т, чу̀ка и чука̀, мн. чу̀кове, (два) чу̀ка, м.
1. Сечиво от метално или дървено блокче, към което е прикрепена дръжка, за забиване, коване чрез удряне.
2. В спорта – метална тежест, привързана към верига, която се изхвърля след засилване. Хвърляне на чук.
• Вдигам/дигам си чуковете. — Разг. Отивам си, махам се.
• Между чука и наковалнята. — Между две злини, между две неприятности.
Чук
Чукът е сечиво (инструмент), предназначено за удари върху даден обект с цел преместване или деформиране и наместване. Обичайните употреби са забиване на пирони, наместване на части и разрушаване на обекти. Често чуковете са направени със специално предназначение, поради което формата им се различава. Обикновено чуковете имат дръжка и глава, като центърът на тежестта е близо до главата.
Особени видове извити чукове се използват в обущарството.
Тежки ръчни чукове се използват за забиване на колове.
В древността, чукове са били изработвани от твърди камъни, по-късно снабдени с дървени ръкохватки.
През 18 – 19 век, в България постепенно се разпространяват чаркове, задвижвани от водна струя, при което ударната част на чука е извършвала ритмични работни възвратно-постъпателни движения.
Такъв чарк е запазен в работно състояние в село Етъра, община Габрово.
Акули чук
Акулите чук (Sphyrnidae) са семейство акули, характерни с особената, плоска и странично продълговата форма на главата. Предполага се, че са се появила преди 40 милиона години.
Миеркуря Чук
Миеркуря Чук (на румънски: Miercurea-Ciuc) listen, е град в централната част на Румъния, административен център на окръг Харгита. Намира се в историко-географската област Секейска земя, в долината на река Олт.