Какво означава цивилно?

цивѝлно. Нареч. от цивилен; по граждански. Облечен цивилно.

Австрийска цивилна служба в чужбина
Австрйската цивилна служба в чужбина е алтернатива на гражданската служба. Може да бъде отслужена в 3 области: възпоменателна, социална или миротворителна. Министерството на вътрешните работи признава отслужената служба в асоциацията като еквивалент на задължителната в Австрия цивилна служба. Концепцията за гражданска служба в чужбина е все още сравнително нова за австрийската законодателна система. Според закона австрийската цивилна служба е суверенна служба, извършена на територията на държавата. Вследствие на това международната цивилна служба в чужбина не е официално призната за форма на цивилната служба. Отслужващият подобна дейност е освободен от цивилния си дълг само след пълно завършване на дейността си. Инсбрукският политолог Андреас Майслингер взима идеята от акцията Миротворна служба Зюнецайхен. На 1 септември 1992 г. за пръв път е станало възможно австрийски цивилнослужещ да изпълни такъв род възпоменателна служба в музея в Аусшвиц-Биркенау. През 1992 г. е създадено дружество за служби в чужбина, което е преименувано на Австрийска служба в чужбина (Austrian service abroad) през 2006 г. Седалището на това сдружение в Инсбрук. То е наименувано на Якоб Хутер – „Хутервег“. Във всеки бундесланд в Австрия се провежда събрание 1 път месечно. Във Виена например събранието се организира ежемесечно във ВУК.

Декурион (цивилен)
Декурионът (decurion) е бил член на градския съвет в Римската Империя. Декурионите са били избиране от класата на curiales, съставена от богати граждани от средната класа. Появата на поста декурион може да се проследи до решението на Рим през 125 г. пр.н.е. да предоставя Римско гражданство на официалните лица в латинските колонии в Италия в опит да укрепи тяхната лоялност.Декурионите са били най-влиятелните политически фигури на регионално ниво. Те са отговаряли за обществените поръчки, религиозните ритуали, забавленията и поддържането на реда. Вероятно най-важното им задължение към имперското правителство е било да надзирават събирането на местните данъци. Още в началото на имперския период, градската аристокрация се домогвала до поста, който станал показател за престиж. Декурионът получавал място на първия ред в театъра и е приеман в класата на honestiores (по-благородните мъже). След като бъдат избрани на поста, те трябвало да плащат от собствените си пари за изпълнение на обществените работи; декурионите обикновено се надпреварвали (един с друг) да построят за общността (повече) храмове, бани и други обществени сгради. При Домината (след 284 г.), когато за попълване на бюджета на Империята били въведени драконовски мерки за събиране на данъци, поста на декуриона се лишава от високия си статут и става нежелана публична длъжност. Поста все още бил запазен за членовете на аристокрацията, но основната му функция била да събира данъци, и от декуриона се очаквало да плати от джоба си недосъбраните суми. Много декуриони се опитвали да се освободят от това бреме, като преминат в по-горен (на сенаторите) или в по-долен клас, или дори в зависимо положение. В Кодексът на Теодосий се предвиждали специални мерки, които да предотвратят това – декурионът не можел да продава имуществото си, или да се мести от града без разрешение. Някои все пак напускали поста нелегално, но ако бъдат заловени те подлежали на конфискация на имуществото и дори екзекуция.