Какво означава целокупно?

целоку̀пно. Нареч. от целокупен. Европа не го (българина) остави да се развие целокупно. П. П. Славейков.

Целокупна България (1879 – 1880)
„Целокупна България“ (изписване до 1945 година: „Цѣлокупна България“) е български вестник, издаван два пъти седмично от 20 юни 1879 до 8 май 1880 година. Вестникът е първият официален орган на Либералната партия, започнал за излиза след Учредителното събрание в Търново и продължил от брой № 15 да излиза в София. Редактори са Петко Славейков и Иван Славейков, като в редакцията участва и Светослав Миларов. Вестникът отпечатва текстове на български и френски език. Първият му брой излиза на 20 юни (2 юли нов стил) 1879 година в Търново, където се печата първоначално в печатницата на Любен Каравелов и Нестор К. Жейнов. След това вестникът се печата в Русе в печатницата на Киро Тулешков и Джорджо Момчев, а брой № 15 от 23 август 1879 година излиза в София (печатницата на Янко С. Ковачев), където Славейков се премества да живее и където се издава до последния си 78-и брой от 9 май 1880 година.Вестникът е насочен срещу консервативното правителство на Тодор Бурмов. Поставя си за цел „да отстоява тежненията на народа ни за обединение“ и да „служи за поддържането и укрепяването на постигнатите благополучно резултати в нашата конституция“. По повод първото нарушение в Търновската конституция помества остри статии от Славейков и Стефан Стамболов. След капо либералите печелят изборите за Първо обикновено народно събрание, а княз Александър I Български назначава консервативно правителство, вестникът насочва косвено стрелите си и срещу държавния глава. Официоз е на правителството на Драган Цанков. Има проруска външна ориентация.

Целокупна България (пояснение)
Целокупна България може да се отнася за: Велика България, българска политическа концепция; „Целокупна България“, български вестник, излизал от 1879 до 1880 година, орган на Либералната партия; „Целокупна България“, списание на Националния съюз, излязло в 1 брой в 1914 година в София; „Целокупна България“, вестник, излизал в 1931 година в Бургас; „Целокупна България“, български вестник, излизал от 1941 до 1944 година в Скопие; „Целокупна България“, българско списание, излизало от 1941 до 1942 година в София; „Целокупна България“, български вестник от 1942 година, Битоля.

Целокупна България (1941 – 1944)
„Целокупна България“ (изписване до 1945 година: „Цѣлокупна България“) е български вестник, излизал от 24 май 1941 до 31 август 1944 година в Скопие по време на Българското управление във Вардарска Македония. Основен български всекидневник в новоосвободените български земи в Македония.Директор на вестника е Никола Коларов. Редактори са Стоян Г. Бояджиев (завеждащ външнополитическите и идеологическите въпроси), Аспарух Миников (завеждащ вътрешните въпроси), Стоян Марков Бояджиев (завеждащ културния отдел), Георги Георгиев. В 1942 година Стоян Г. Бояджиев напуска вестника. От брой 895 (1944 г.) като главен редактор е отбелязан Георги Георгиев. Вестникът се печата в Скопие, в печатница Крайничанец в тираж от 5000 броя. Излиза всяка сутрин. От брой 539 директор е Никола Коларов, а редактор е Г. В. Георгиев, който от брой 895 е главен редактор. Брой 611 е посветен на борческото и героично минало на Куманово и Кумановско; 629 - на Кочани и Кочанско; 641 - на Св. Никола и Овчеполието; 647 - на Крушево и Крушевско и брой 743 е посветен на Щип и Щипско. Притурката към брой 594 е посветена на Коста Ципушев. Вестник „Целокупна България“ е обществено-политически и информационен всекидневник. Стои на монархически позиции и е близък до михайловистките среди на ВМРО. Публикува статии из историята на македонските движения, както и биографски и краеведски материали. Сред сътрудниците на вестника са доктор Константин Станишев, доктор Иван Пенаков, доктор Иван Дуйчев, Симеон Радев, Христо Вакарелски, Христо Бръзицов, Петър Горянски, Александър Добринов, Димитър Талев, Христо П. Капитанов и други.