Какво означава цезура?

мн. цезу̀ри, ж. Спец. В стихосложението — пауза, която разделя стиха.

Цезура
Цезу̀ра (на латински: caesūra) е словораздел в стиха с точно определено място. За цезура може да се говори само когато тя е систематично прокарана в едно произведение. В метрическото и силабическото стихосложение е словоразделител на определено място, разделящ стиха на 2 половини (полустишия), а при стих с по-голяма дължина – на 3 части. В силаботоническото стихосложение цезурата като правило съвпада с границата между две стъпки. Така например, в петстъпния ямб тя може да се намира след втората стъпка, в шестстъпния – след третата и т.н. Понякога цезура се нарича всеки словораздел в стиха (както в античния стих) и словоразделът между всяка стъпка. По принцип, като силна интонационна пауза цезурата, която разделя стиха, се нарича „голяма цезура“ или „медиана“ за разлика от останалите („малка цезура“).