Какво означава физика?

ж., само ед.
1. Спец. Наука, в която се изучават свойствата и строежът на материята, нейното движение и изменение, както и закономерностите в природните явления.
2. Прен. Разг. Телосложение, тяло на човек. Добра физика. Спортна физика.
прил. [[физѝчен]], физѝчна, физѝчно, мн. физѝчни. Физични явления.

Физика
Физиката (от старогръцки: φυσικός (фисикос) – „естествен“, φύσις (фисис) – „природа“) е естествена наука, изучаваща общите и фундаментални закономерности, определящи структурата и еволюцията на материалния свят. Физиката е точна наука, което означава, че се занимава с намирането на количествено описание на природните явления. Физиката се основава на теории, които дават ясни, измерими предвиждания. За физични се приемат само експериментални резултати, които могат да бъдат независимо възпроизведени. Такива резултати могат да потвърдят или отхвърлят дадена физична теория. Теоретичната и експерименталната физика са тясно свързани − понякога развитието на физичните теории мотивира провеждането на нови експерименти, а понякога нови експериментални данни провокират създаването на нова теория. За изучаването на природните явления тези два подхода са еднакво важни. За първи път терминът физика е използван от древногръцкия философ и учен Аристотел през IV век пр.н.е. Физиката е една от най-старите области на познанието, макар в древността да не е оформена като отделна наука. Дълго време физиката и философията се ползват като синоними и едва в резултат на Научната революция от XVI-XVII век физиката се обособява като отделна наука.Значението на физиката в съвременния свят е огромно. Новите ѝ идеи и достижения водят до развитието на другите науки и до нови научни открития, които от своя страна намират приложение в техниката и промишлеността. Така например, изследванията в областта на електромагнетизма водят до появата на телефона, електромотора, влаковете на магнитна възглавница; откритията в областта на термодинамиката правят възможно построяването на автомобила, а развитието на радиоелектрониката води до появата на компютрите. Въпреки невероятното количество натрупани познания за света, човешкото разбиране за процесите и явленията непрекъснато се мени и развива, новите изследвания повдигат нови и нерешени въпроси, за които трябват нови обяснения и теории. В този смисъл физиката е в непрекъснат процес на развитие и все още далече от възможността да обясни всички природни явления и процеси.

Физика на елементарните частици
Физика на елементарните частици е дял на физиката, занимаващ се с градивните елементи на материята и лъченията, т.нар. елементарни частици, както и взаимодействията помежду им. Още се нарича физика на високите енергии, защото учените използват високоенергийни ускорители за изучаване на частиците. Според сегашните разбирания, елементарните частици са възбуждания на квантови полета, които също имат свои взаимодействия. Общоприетата теория, която обяснява въпросните частици и полета, заедно с тяхната динамика, се нарича стандартен модел. Оттук, съвременната физика на елементарните частици най-често изследва стандартния модел и неговите различни възможни разширения, например до най-новата открита частица, Хигс бозона, или до най-старото известно силово поле, гравитацията.

Атомна, молекулярна и оптична физика
Атомна, молекулярна и оптична физика е раздел от физиката, изучаващ взаимодействията материя-материя и светлина-материя в много малък мащаб: единични атоми или структури, съдържащи няколко атома. Тези три области са групирани заедно поради техните взаимоотношения, сходството на използваните методи, както и сходството на нива на енергията, които са относително подобни. Физиците понякога съкращават наименованието на това изследователско поле като АМО физика. И трите области включват както класически изследвания, така и съвременни квантови разработки.

Синоними на думата: физика

организъм, характер, нрав