Какво означава фамилно?

Хасан
Хасан (арабски: حسن) е арабско мъжко име. Също така Хасан е ирландска, шотландска, арабска и еврейска фамилия. Името Хасан на арабски означава красив, мъжествен или добър.Името Хасан на иврит (иврит: חסן) означава певец, обикновено религиозен певец в синагога. Хасан обикновено е арабско име или фамилно име, но в еврейската Сефарадска – Мизрахи традиция, това е еврейска фамилия. В допълнение, от древния семитски трибуквен корен на HSN (חסן) (حسن), други значения могат да бъдат проследени. Значение на корена: съхранение или обсебване на съкровище или друго ценно притежание. Поради това, съкровище като знак за мощ, сила и богатство. Хасан може да има близкоизточно звучене, но в Ирландия това име произлиза от англицизираната форма на Ó hOsáin. Необходимо е да се различава от Ó hOisín и Ó hOiseáin (виж Hession и Hishon). В района на Дери, където то е много разпространено, се изписва не само като Хасан (Hassan), но и като Хасен (Hassen) и Хасон (Hasson), а също и като О'Хасан (O'Hassan).

Фамилна обремененост
Фамилната обремененост или още на български като семейна история на заболяванията (сравни англ. family history) в медицината се състои от информация за заболяванията на роднини по кръвна линия, тя е определяща за риска от психически разстройства. Това е медицинската история на семейството, която е част, дял от семейната история в цялост. Знанията за семейната медицинска история могат да дадат информация за предразположенията на пациента към определен род заболявания, в това число и психически разстройства. Четири са основните насоки, по които може да се определи ефектът на фамилната обремененост при развитието на безпокойство, депресия, алкохолизъм и наркотична зависимост: фамилната обремененост се свързва с отсъствието или наличието на едно четирите вида психическо разстройство фамилната обремененост може да се свърже с повтарящи се и перманентни разстройства фамилната обремененост може да е предпоставка за по-сериозни състояния при някое от изброените състояния фамилната обремененост е водещ е сериозен фактор в развитието на разглежданите състояния

Фамилно име
Фамилното име (или просто фамилия) е част от пълното име, обозначаващо фамилията, също племето или общността, в зависимост от културата, на дадена личност. В зависимост от културата, всички членове на дадено семейство могат да имат едни и същи фамилни имена или да се различават. В България, както и в много англоговорящи страни, фамилното име се поставя в края на пълното име на човек. Все пак, в много части от Азия, Европа и Африка фамилното име се поставя пред личното име. В много испаноговорещи и португалоговорещи страни присъстват две фамилни имена, а в някои семейства дори три или повече (често за претендиране на благородническа кръв в семейството). Фамилните имена не са съществували винаги и не се срещат във всички култури. Традицията се поражда поотделно в различните култури по света. В Европа идеята за фамилно име става популярна по времето на Римската империя и се разширява към Средиземноморието и Западна Европа. През Средновековието тази практика замира, докато германски, персийски и други влияния я изместват. В късното Средновековие фамилните имена се появяват отново под формата на епитети (описващи занаята на дадения индивид или местоживеенето му), които постепенно еволюират до днешните фамилни имена. В Китай фамилни имена се използват от поне 2 век пр. н. е.Фамилното име обикновено е част от пълното име на човек и се предава на децата от единия или от двамата родители. Употребата на фамилни имена в днешно време е широко разпространена по света, като всяка култура има свои собствени правила за това как се образуват, предават и използват тези имена. Въпреки това, обичаят да се дават както лично име, така и фамилно име, съвсем не е универсален. В много култури е често срещано хората да имат само едно име (мононим). В повечето славянски държави (както и в Гърция, Литва и Латвия) съществуват различни форми на фамилното име в зависимост от пола на човека. Фамилното име се наследява главно от новородено или при приемането на общо фамилно име при брак. Правилата за фамилните имена се различават по света. В много европейски страни по традиция жената приема фамилното име на мъжа си при брак, а децата приемат пак неговото фамилно име. Ако бащата не е известен или се отказва от бащинството си, новороденото дете приема фамилното име на майка си. През последните години се наблюдава тенденция към равнопоставеност при фамилните имена, като от жените вече не се очаква автоматично да приемат фамилното име на съпруга си. Често срещано е жените в развлекателната индустрия да запазват моминското си име, след като се омъжат, особено ако са станали известни преди да сключат брак. Същото важи и за жени, които са станали известни по време на предходен брак. В някои култури фамилните имена се използват от децата при обръщение към възрастен, но също и когато става дума за някой с авторитет или във формална обстановка и често с титла отпред (г-н, г-жа, д-р и т.н.).