Какво означава улама?

Пресечната линия на две покривни плоскости, чиито капчуци образуват вътрешен ъгъл. Обратно на маия.

Дяволска птица
Дяволската птица от Шри Ланка, известна в страната като Улама, е криптид, обитаващ остров Шри Ланка. В местния фолклор тази птица е поличба и вещае смърт, болести и бедствия. Някои криптозоолози смятат, че това е реликт, а други учени са на мнение, че става въпрос за Цейлонския козодой или вид бухал, обитаващ цейлонските гори (Spot-bellied Eagle-owl).

Спирала на Улам
Спиралата на Улам, или спирала на простите числа е прост метод за изобразяване на простите числа, които се развиват по спирала. Откритието е било направено от математика Станислав Улам през 1963 г. Уламовите записи представляват нормална правоъгълна решетка от числа, започвайки в центъра от 1, и излизайки навън. По-долу са показани числата от 1 до 49 разгънати в спирален ред: След оставянето само на простите числа, получаваме следното: За изненада на Улам, позициите на останалите числа са с тенденция да се подредят по диагонални линии. Изображението по-долу е спирала на Уламов с размери 200×200, където простите числа са изобразени в черно. Диагоналните линии са ясно видими, и потвърждават модела. Всички прости числа, с изключение на числото 2, са нечетни числа. Тъй като в спиралата на Улам съседните диагонали са алтернатива на четни и нечетни числа, не е чудно, че всички прости числа се намират в някой от диагоналите на спиралата на Улам. Изумителното е тенденцията на простите числа да лежат на някои диагонали повече от други. Тестовете са потвърдили, че диагонални линии се получават, дори когато са изобразени много повече числа. Моделът се потвърждава също така и в случаите, в които центърът на спиралата не започва от 1. Това означава, че има наличие на две константи b и c, за които функцията: f ( n ) = 4 n 2 + b n + c {\displaystyle f(n)=4n^{2}+bn+c} генерира прости числа, за n=1, 2, 3, ….

Станислав Улам
Станислав Улам е американски учен от полски произход в областта на математиката и ядрената физика. Той участва в проекта „Манхатън“, създава дизайна на Телър – Улам за термоядрени оръжия, открива концепцията за клетъчния автомат, изобретява метода „Монте Карло“ за изчисление и предлага ядреното импулсно задвижване. В чистата и приложна математика той доказва някои теореми и предлага няколко хипотези. Роден в богато еврейско-полско семейство, Улам учи математика в Политехническия институт в Лвов, където получава докторска степен през 1933 г. под ръководството на Казимеж Куратовски и Влодзимеж Стожек. През 1935 г. Джон фон Нойман, когото Улам среща във Варшава, го кани в Института за напреднали изследвания в Принстън, Ню Джърси, за няколко месеца. От 1936 до 1939 г. той прекарва лятото в Полша и академичните години в Харвардския университет в Кеймбридж, Масачузетс, където работи за установяване на важни резултати по отношение на ергодичната теория. На 20 август 1939 г. той отплава за Съединените щати за последен път със своя 17-годишен брат Адам Улам. Става асистент в Университета на Уисконсин-Медисън през 1940 г. и гражданин на Съединените щати през 1941 г. През октомври 1943 г. той получава покана от Ханс Бете да се присъедини към проекта „Манхатън“ в тайната лаборатория Лос Аламос в Ню Мексико. Там той работи върху хидродинамичните изчисления, за да предвиди поведението на експлозивните лещи, необходими за оръжие от имплозивен тип. Той е назначен в групата на Едуард Телър, където работи върху „Супер“ бомбата на Телър за Телър и Енрико Ферми. След войната той напуска, за да стане доцент в Университета на Южна Калифорния, но се завръща в Лос Аламос през 1946 г., за да работи върху термоядрени оръжия. С помощта на екип от жени „компютри“, включително съпругата му Франсоаз Арон Улам, той установява, че „Супер“ дизайнът на Телър е неработещ. През януари 1951 г. Улам и Телър излизат с дизайна на Телър – Улам, който става основа за всички термоядрени оръжия. Станислав Улам разглежда проблема с ядреното задвижване на ракети, който е предмет на проекта „Ровър“, и предлага като алтернатива на ядрения ракетен двигател „Ровър“ да се използват малки ядрени експлозии за задвижване, което става известно като проект „Орион“. С Ферми, Джон Паста и Мери Цингоу Улам изучава проблема Ферми – Паста – Улам – Цингоу, който се превръща във вдъхновение за областта на нелинейната наука. Той вероятно е най-известен с твърдението, че електронните компютри правят практично прилагането на статистически методи към функции без известни решения и с развитието на компютрите методът „Монте Карло“ се превръща в общ и стандартен подход към много проблеми.