Какво означава традиционно?
традициòнно нареч. По традиция, обичайно. Фестивалът се провежда традиционно през пролетта.
Традиционен китайски
Традиционният китайски се отнася до един от двата стандартицирани начина за изписване на китайски език, тоест става дума за традиционни китайски йероглифи (на традиционен китайски: 繁體字/正體字, на опростен китайски: 繁体字/正体字) – един от двата стандартни набора от китайски йероглифи. Съвременният вид на традиционните китайски йероглифи се появява за пръв път в монашеските ръкописи от времето на династия Хан и остава почти непроменен до V век по времето на Южните и северните династии. Думата традиционен в името се използва, за да се разграничи от другия стандартен набор от йероглифи — опростения китайски, стандартизиран от правителството на Китай през 1950-те години.
Китайска традиционна медицина
Китайска традиционна медицина (опростен китайски: 中医; Традиционен китайски: 中醫; пинин: zhōng yī; буквално „китайска медицина“) е широк кръг от медицински практики, споделящи общи теоретични концепции, които са развити в Китай и са базирани на традиция, датираща повече от 2000 години, включително различни форми на лечение с билки, акупунктура, масаж Туина, Чигун и диетична терапия.Основни концепции в традиционната китайска медицина са тези за хармонията между ин и ян, чи, петте елемента (дърво (木 mù), огън (火 huǒ), земя (土 tǔ), метал (金 jīn) и вода), меридиани, чакри и акупунктурни точки. След 50-те традиционната китайска медицина се съвместява със западния тип такава, правят се съпоставителни изследвания, и в повечето случаи китайските лекари по традиционна медицина завършват двоен курс, по класическа медицина и традиционно китайско лечение.
Китайската традиционна медицина исторически датира развитието си от поне 8000-4000 г. пр.н.е., откогато датират археологически находки на първите каменни игли за иглотерапия .
Традиционна медицина
Традиционната медицина (известна също като коренна или народна медицина, а също алтернативна медицина, знахарство) включва натрупани емпирични знания, които служат за диагностика и лечение на различни болести.
Медицинските аспекти на традиционното познание се развиват през поколения в различни общества преди ерата на съвременната медицина. Световната здравна организация (СЗО) определя традиционната медицина като „общата сума на знанията, уменията и практиките, основани на теориите, вярванията и опита, идващи от различни култури, независимо дали могат да бъдат разяснени или не, използвани за поддържане на здравето както и при превенцията, диагностицирането, подобряването или лечението на физически и психически заболявания.“В някои азиатски и африкански страни до 80% от населението разчита на традиционната медицина за нуждите на основното си здравеопазване. Когато се приема извън традиционната култура, традиционната медицина често се нарича алтернативна медицина. Практики, известни като традиционни лекарства, включват Аюрведа, Сидха медицината, Унани, древната иранска медицина, иранската традиционна медицина, ислямската (арабска) медицина, традиционна китайска медицина, традиционна корейска медицина, акупунктура, Мути, Ифа и традиционната африканска медицина. Основните дисциплини, които изучават традиционната медицина са билколечението, етномедицината, етноботаниката и медицинска антропология.
СЗО отбелязва обаче, че „неподходящото използване на традиционните лекарства или практики може да има отрицателни или опасни последици“ и че „са необходими допълнителни проучвания за установяване на ефикасността и безопасността“ на няколко практики и лечебни растения, използвани от традиционните медицински системи. Линията между алтернативната медицина и суетата е спорен въпрос.