Какво означава торзия?

мед. Завъртанe на орган около оста му, напр. торзия на семенната връв.

Торзия
Торзия (усукване) на дадена крива в елементарната диференциална геометрия е величина, която измерва как кривата се усуква в пространството, т.е. характеризира отклонението ѝ от оскулачната ѝ равнина. Торзията е аналогична на кривината на кривата в равнината. За дадена функция r(t) със стойности в R3 торзията при дадена стойност t {\displaystyle t} е: τ = d e t ( r ′ , r ″ , r ‴ ) | | r ′ × r ″ | | 2 = ( r ′ × r ″ ) . r ‴ | | r ′ × r ″ | | 2 {\displaystyle \tau \ ={\frac {det(r',r'',r''')}{||r'\times r''||^{2}}}={\frac {(r'\times r'').r'''}{||r'\times r''||^{2}}}} ,където с r ′ , r ″ , r ‴ {\displaystyle r',r'',r'''} се означават съответно първата, втората и третата производна на функцията r {\displaystyle r} в точка t {\displaystyle t} . Ако векторното произведение в знаменател е нула, торзията τ {\displaystyle \tau } също се дефинира като нула. Това е възможно, тогава и само тогава когато кривата лежи във фиксирана равнина. Величината χ = 1 | τ | {\displaystyle \chi \ ={\frac {1}{|\tau |}}} , дефинирана за τ ≠ 0 {\displaystyle \tau \ \neq 0} се нарича радиус на торзията. Терминът torsion е въведен от френския математик Луи Вале през 1825 г.