Какво означава то?

вин. нѐго, крат. го, дат. остар. нѐму, крат. му, лично мест.
1. За заместване на лице или предмет от среден род, за които се говори. Човекът се приближи до детето и отново се опита да го заговори, но то продължаваше да мълчи.
2. За заместване на съдържанието на предходно изречение; това. Що е то? Изгряло е ясно слънце. То не било ясно слънце... Казвам какво мисля по тоя въпрос. Казвам го, но не съм сигурен, че ще бъда разбран.
3. Като формален подлог при безлично сказуемо. А, то валяло!
4. Разг. Пренебр. Ирон. За заместване на лице от мъжки или женски род. Говоря ѝ като човек, ама то мълчи като риба.
5. Като част. Разг. За подчертаване или при подхващане на изказване. А бе то стана една! То бива, бива, ама... То не беше ходене, то не бяха приказки.
• А/и/пък то. — За усилване значението на съответния съюз. Мислех, че всичко е наред, а то — ето какво се оказа.
• Ако/когато/щом — то. — Като незадължителна съставка — за подчертаване или поддържане на връзката на главното изречение с подчиненото. Ако пристигнеш навреме, то ще можеш веднага да се включиш.

То (роман)
„То“ е роман на ужаса от американския писател Стивън Кинг. Книгата е една от най-обемистите творби на Кинг – надхвърля 1000 страници. Смятана за една от най-добрите му книги, „То“ разглежда темите за способностите на човешката памет, за детските травми и за грозотата, които са се скрили зад фасадата на малкото и спокойно градче. Тези теми Кинг развива по-късно в други свои романи.

То (психоанализа)
То или себе (от себе си) е понятие, използвано в психоанализата за неосъзната част на психиката, свързана с удоволствието и нагона.

То
То може да се отнася за: то – местоимение в 3 л. ед.ч. ср.р, То или Ид – понятие от психоанализата, „То“ — роман от Стивън Кинг