Какво означава теоретично?

вж. [[теоретѝчен]]

Астрофизика
Астрофизиката е клон на астрономията, който изучава преди всичко свойствата на астрономическите обекти във Вселената (плътност, температура, химичен състав и други). Такива обекти могат да бъдат звезди, комети, планети, галактики, междузвездната среда. Астрономията е една от най-древните науки. Астрофизиката, за разлика от нея, е сравнително нова наука. Името ѝ е предложено през 1865 г.. Астрофизиката изучава физичната природа и еволюцията на космичните обекти, вкл. на Вселената като цяло чрез наблюдения – практическа астрофизика, и чрез интерпретацията им – теоретична астрофизика. През последните десетилетия тази наука става водещо направление в астрономията. Определящ принос за развитието ѝ имат въвеждането на телескопа в астрономичните наблюдения в началото на XVII в., откриването на спектралния анализ и изобретяването на фотографията през XIX в., възникването на фотоелектричните измервания, радиоастрономията извънатмосферната астрономия през XX в. Разнообразни са методите, които се прилагат в практическата астрофизика: фотометрия, спектроскопия, фотография и др. Използването на принципно нови методи довежда до създаването и на нови раздели от астрофизиката: радиоастрономия, извънатмосферна астрономия и др. Въвеждането на нови типове светоприемна аппаратура – усъвършенствани фотоемулсии, фотоелектронни светоприемници (например електроннооптични преобразуватели, телевизионни устройства, прибори със зарядова връзка (ПЗС) и др.) заедно с използването на съвременни компютери в голяма степен увеличава възможностите за детайлно изследване на небесните обекти. Голям принос е направен на учените, които работят в специалната асторофизична обсерватория (САО) на АН на СССР. Голям оптичен телескоп бил произведен в СССР и разположен в Северен Кавказ. Успоредно с развитието на методите на практическата астрофизика, прогреса на физиката и особено на теорията на строежа и излъчването на атомите големи успехи достига и теоретичната астрофизика. Тя се подразделя според обектите на изследване на физика на звездите, на Сълнцето (хелиофизика), на планетите, на мъглявините, на космичните лъчи и др. Голям принос в развитието ѝ имат американецът С. Чандрасекар, индиецът М. Саха, съветският учен В. А. Амбарцумян и др.

Теоретична физика
Теоретична физика е дял от физиката и способ и метод за опознаване на природата чрез изучаване на природните явления с помощта на математически модел. В този смисъл теоретичната физика не се развива на базата на опита и експеримента, но в същото време се съобразява и отчита резултатите от научни експерименти и наблюдения. Въпреки че борави с математични средства и математичен език, тя използва и обобщава експерименталните данни, прави логичен анализ, открива закономерностите и създава правилна представа и разбиране на физическите явления, като се стреми да предскаже нови явления или развитието на старите. В редки случаи теоретичната физика изучава и ползва математически модели, които не са непременно свързани с природни явления. В основата на теоретичната физика е математическата физика. Тя възниква преди повече от 2000 години, но придобива ново значение със създаването на квантовата механика и теорията на относителността. Първите курсове по теоретична физика в България са четени в Софийския университет от професор Георги Манев през учебната 1921 – 1922 година. На 10 юли 1924 г. е публикуван Указ на Държавния глава за изменение и допълнение на Закона за народното просвещение, който създава катедра Теоретична физика към Физико-математическия факултет на Софийския университет.

Теоретична химия
Теоретичната химия е дял на химията, в който основно място заемат теоретични обобщения, включени в теоретичен арсенал на съвременната химия.