Какво означава тато?

мн. та̀товци, м. Разг.
1. Татко.
2. Ирон. Лице, което иска да играе роля на духовен баща.
прил. [[та̀тов]], та̀това, та̀тово, мн. та̀тови.

Тодор Живков
То̀дор Хрѝстов Жѝвков е виден политик от Българската комунистическа партия (БКП), който в Народна република България (НРБ) между 1954 и 1989 година заема най-високите ръководни постове – първи секретар (1954 – 1981) и генерален секретар (1981 – 1989) на ЦК на БКП, председател на Министерския съвет на НРБ (1962 – 1971) и председател на Държавния съвет на НРБ (1971 – 1989). Кмет на София (27 май – 1 ноември 1949). Като участник в партизанското движение ползва псевдонима Янко. По време на управлението си и след това е известен с прозвищата Бай Тошо, Тато, Първия и Бившият Първи (тъй като е бил генерален (първи) секретар на ЦК на БКП).

Тато (лангобард)
Тато (Tato) (+ 510 г.) е крал на лангобардите от ранния 6 век. Той е син на Клафо (Claffo, Klef I) от династията на Летингите. Според Прокопий Кесарийски през 508 г. Тато воюва с херулите и убива техния карл Рудолф. Павел Дякон разказва, че дъщерята на Тато Руметрада убива брата на Рудолф, който идва при тях като посланик. През 510 г. Тато е убит от своя племенник Вачо, син на брат му Уничис. Деца: Илдичис (Ildiches, Ildichis, Unichis или Risiulf) († ок. 552), [1], води война срещу Вачо, за да отмъсти за убийството на баща си, но губи и бяга при гепидите, където остава до края на живота си. Руметрада (Rumetrada или Rumetruda)

Тато (пояснение)
Тато (Tato) може да се отнася за: татко – обръщение от дете към неговия баща Тато – название на държавния ръководител Тодор Живков Тато (лангобард) – крал на лангобардитеДруги: Татомир, село в Република Македония