Какво означава сюита?

мн. сюѝти, ж. Циклично музикално произведение, което се състои от няколко различни по съдържание и форма части с общ замисъл. Старинната сюита се състои от четири части. Танцова сюита.

Бергамска сюита
„Бергамска сюита“ (на френски: „Suite Bergamasque“) е една от най-очарователните и известни сюити за пиано на Клод Дебюси. Тя е публикувана през 1905 г. и се състои от четири части. Prélude (Прелюдия) Menuet (Менует) Clair de Lune (Лунна светлина) Passepied (Стъпки)

Сюита
Сюитата (от френски: suite – „редица“, „последователност“) е циклична музикална форма от много части, състояща се от самостоятелни пиеси, често обединени от обща музикална идея. Понякога сюитата се нарича с другото си разпространено име – „партита“. Характерно за сюитата е това, че като музикална форма не е толкова строго фиксирана, както сонатата или симфонията. Исторически сюитата възниква през 17 век във Франция и първоначално представлява цикъл от танцувални пиеси, написани за отделен музикален инструмент или ансамбъл от инструменти. През този период основни танци, включвани в сюитата, са паваната и гаярдата. През 18 век композиторите значително обогатяват съдържанието на сюитата, като добавят популярните за времето си танци алеманда (немски танц), менует (френски танц), жига (бърз бароков танц), сарабанда (старинен испански бавен танц), куранта, гавот, полонез, чакона, пасакалия и др., без техният брой да бъде строго фиксиран. Понякога в сюитата се включват и нетанцувални пиеси – прелюдия, токата, ария, увертюра. През този период сюитите са изпълнявани на танцови забави и имат изключително развлекателен характер. През 18 век, особено в творчеството на Йохан Себастиан Бах, отношението към сюитата се преосмисля и тя се превръща в самостоятелно музикално произведение. Тази тенденция се доразвива при по-късните композитори, където танцувалният характер на пиесите от цикъла вече не е определящ за сюитата. Сюити като „Картини от една изложба“ на Модест Мусоргски, „Детски кът“ и „Бергамска сюита“ на Клод Дебюси, „Пер Гинт“ на Едвард Григ се отличават по-скоро с програмност и носят танцувалния елемент, когато го има, твърде условно. Някои композитори обработват известни музикални произведения във формата на сюита – например сюитата „Кармен“ от Родион Шчедрин, съставена по фрагменти от едноименната опера на Жорж Бизе. На по-късния етап от музикалната история се появяват също вокална и хорова сюита.

Симфонична сюита
Симфонѝчна сюѝта е циклично музикално произведение, разновидност на сюитата. Появява се в края на ХIХ в., в която се установяват принципите на симфоничната драматургия, засилва се връзката и единството между частите, разширяват се мащабите, усложнява се цялостния план и като цяло се доближава до симфонията. В симфоничната сюита се използват всички музикални форми, с което тя се отличава от старинната сюита, чието развитие се основава на външно съпоставяне на бързи и бавни танци. При някои симфонични сюити развитието е основана на програма-сюжет, подобно на симфоничната поема. и програмната симфония.Симфоничната сюита е музикално произведение, доближаващо се по характер до симфоничната поема по отношение на ясната сюжетна линия, върху която се изгражда. Симфоничната сюита е една от най-динамично развиващите се жанрове в музиката на ХХ в. Свободата на изграждането открива неограничени възможвности за използване на разнороден тематичен материал, без да се следва определена типологична схема в реда на частите. Още в ХIХ в. се срещат сюитни цикли, изградени върху музика към драматични произведения (Григ - сюитите №1 и 2 „Пер Гинт“, Бизе - „Арлезианката“-сюити №1 и 2 и др.)Някои от най-значителните произведения, създадени през ХХ в. представляват сюити, извлечени от музиката към балетни спектакли: Стравински – Сюита из балета „Петрушка“, Равел – Сюита № 1 и 2 от балета „Дафнис и Хлое“, Прокофиев - Сюити № 1,2,3 из балета „Ромео и Жулиета“, Сюити № 1 и 2 от балета „Пепеляшка“ и мн.др.В българската класическа музика една от най-устойчивите традиции в практиката на композиторите от почти всички поколения е свързана със създаването на сюити върху народни песни. Добри Христов, Филип Кутев, Боян Икономов, Парашкев Хаджиев и др. са написали сюити върху народни песни от всички региони на България.Една от най-ярките симфонични сюити в българската музика е Гротескна симфонична сюита „Бай Ганю“ от Веселин Стоянов, създадена върху основата на едноименното произведение на Алеко Константинов. Композиторът спира вниманието си върху отделни епизоди на литературния първоизточник, като ги обединява в последователност на програмен сюжет.