Какво означава съществителен?

съществѝтелна, съществѝтелно, мн. съществѝтелни, прил.
• Съществително име. — Съществително.

Съществително име
Съществителното име, наричано понякога за краткост само съществително (лат. субстантив), е част на речта, която означава конкретно или отвлечено понятие. Съществителното име означава лице или предмет в най-общ смисъл. Съществителното име е тази част на речта, с която се назовават феномените на човешкото познание. Номинативната му функция го прави пригодно да назовава всичко – лица, животни, растения, неодушевени предмети, отвлечени понятия.Като част на изречението съществителното име може да бъде подлог, допълнение, несъгласувано определение, обстоятелствено пояснение или приложение. Например в изречението „Иван написа писмо на баба си.“съществителното име Иван е подлог, а писмо и баба са съответно пряко и непряко допълнение. За разлика от местоименията, съществителните образуват отворена лексикална категория – допустима е появата на нови съществителни чрез съчетаване на съществуващи думи, словообразуване, заемане от други езици и т.н. В различните езици съществителните могат да се изменят в зависимост от отношението си към някои граматически категории: определеност, падеж, именен клас (включително род), число.

Отглаголно съществително име
Отглаголното съществително се образува от глаголна основа и означава опредметено действие (процес или състояние), представено в абстрактен смисъл, тоест то е име на действие, представено в самия процес на осъществяването си.

Отглаголно съществително в българския език
За отглаголно съществително в българския език традиционно се смята само такова отглаголно съществително, което се образува от глаголна основа с някой от формативите -не или -ние (съставени от наставка за отглаголно съществително и окончание за род и число). Всички отглаголни съществителни имена в българския език са от среден род. От различни глаголни основи могат да се образуват съществителни имена и с други наставки, например -б-а (сватба, делба), -итб-а (женитба, сеитба, коситба, вършитба), -еж (летеж, валеж) и др., но понеже такива форми не се образуват от всички глаголи и нямат парадигматичен характер, по традиция в българската граматика не се причисляват към отглаголните съществителни. Тези съществителни също означават опредметени действия, но в българското езикознание се приема, че глаголността при тях е по-слабо изразена или изобщо не е изразена.