Какво означава със?

предлог — вж. [[с]].

Двойни предлози в книжовния български език
Двойни предлози в българския книжовен език са формите „във“ и „със“ на предлозите „в“ и „с“, които са единствените два предлога, състоящи се от една съгласна. Според правилата, установени в Нов правописен речник на българския език, предлозите „в“ и „с“ се удвояват в следните три случая: Предлозите се удвояват пред думи, които започват със съгласните „в“ / „ф“ и съответно „с“ / „з“. Това се отнася и за случаите, когато предлозите „в“ и „с“ са следвани от цифра или чужда дума, чийто изговор започва съответно със звук /в/ или /с/. Примери: във Варна, във фурната, със сабя, със завист във II век, със 7 години по-млад, програмиране със C++ Предлозите се удвояват, когато върху тях пада логическото ударение. Примери: със или без теб – тръгвам!, във и извън страната Дори когато горните условия не са налице, се допуска удвояване на предлозите в мерената реч, когато това е необходимо за спазване на ритъма на стиха. Пример: Може би искате да я сразите моята вяра във дните честити... (Никола Вапцаров)

Конвенция за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флораКонвенция за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора
Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (на английски: Convention on International Trade in Endangered Species of Wild Fauna and Flora, CITES), известна и като Вашингтонската конвенция, е международно междуправителствено споразумение. Изготвено в резултат на решение, прието през 1963 г. на среща на членовете на Международния съюз за защита на природата (IUCN). Текстът на конвенцията е договорен през 1973 г., а документът влиза в сила на 1 юли 1975 г. Целта е да се гарантира, че международната търговия с екземпляри от диви животни и растения не застрашава тяхното оцеляване и че отговаря на разнообразните нужди за защита на повече от 33 000 вида животни и растения.

Международна статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето
Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето (най-често посочвана като Международна класификация на болестите с абревиатурата МКБ; на англ.: International Statistical Classification of Diseases and Related Health Problems, ICD) е медицинска класификация със списък от кодове, класифициращи болестите и широк кръг от белези, симптоми, абнормални прояви, оплаквания, социални условия и външни причини за наранявания или заболявания. В класификацията всяко здравно състояние може да бъде обозначено с уникална категория, в която е класифицирано, и с уникален код с дължина до шест знака. Такива категории най-често съдържат набор от подобни едно на друго заболявания. Международната класификация на болестите се изготвя и публикува от Световната здравна организация (СЗО) и се използва в почти целия свят за статистика на заболеваемостта и смъртността, за нуждите на различни системи за обезщетяване и за автоматизирани системи за вземане на решения в медицината. Замисълът на класификацията е да осигури сравними стандарти при събирането, обработката, класифицирането и представянето на здравната статистика. МКБ е основната класификация в Семейството с международни класификации на СЗОМКБ се ревизира периодично. Актуалната версия е десетата ѝ ревизия (МКБ-10), като тече работа по единадесетата. МКБ-10 е изготвена през 1992 г., за да обезпечи статистиката за смъртността. МКБ-11 е планирана за издаване през 2015 г. и ще бъде ревизирана с помощта на принципите на Web 2.0. СЗО прави годишни по-маловажни и тригодишни важни актуализации. МКБ е част от „семейство“ класификации, които могат да се допълват една-друга, в това число Международната класификация на функционирането, уврежданията и здравето (МКФ), която е фокусирана върху функционирането (инвалидността), асоциирано със здравните състояния, както от медицинска, така и от социална перспектива.