Какво означава сърби ме?

(те, го, я, ни, ви, ги), мин. св. сърбя̀ ме, мин. прич. сърбя̀л ме, несв. Само в трето лице.
1. Изпитвам сърбеж. Сърби ме ръката.
2. Прен. Разг. Имам голямо желание за нещо, не мога да се сдържам. Сърби ме да му кажа истината.
• Хем сърби, хем боли. — Разг. Не съм сигурен в развитието на нещо и затова съм раздвоен между желанието то да се случи и да не се случи.
• Сърби ме езикът. — Разг. Много ми се иска да кажа нещо.
• Сърби ме ръката. — Ще получавам или ще давам пари.
• Чеша се там, дето не ме сърби. — Разг. Притеснен съм и постъпвам необмислено.

Сърбия
Република Сърбия (на сръбски: Република Србија или Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа. На север Сърбия граничи с Унгария, на изток – с Румъния и България, на юг – със Северна Македония и с частично признатата държава Косово, на югозапад – с Черна гора, а на запад – с Босна и Херцеговина и Хърватия. Столицата ѝ е Белград. Страната е членка на ООН, Съвета на Европа и ЦЕФТА, стреми се към членство в Европейския съюз и пази военен неутралитет.

Лужишки сърби
Лужишки сърби или лужичани (на горнолужишки: Serbja; на долнолужишки: Serby; на немски: Sorben; на чешки: Lužičtí Srbové), са западнославянски народ, наброяващ около 30 000 души, главно в областта Лужица на територията на Германия и Полша. Традиционно говорят лужишки езици (близкородствени с полския и чешкия език), които са официално признати и защитени като малцинствени езици в Германия.

Сърби
Сърбите са южнославянски народ, населяващ западната част на Балканския полуостров, предимно Сърбия и Босна и Херцеговина. Според преброяване от 2011 г., общият брой на гражданите на Сърбия (без Косово) е 7 186 862 души. Според това последно преброяване броят на сърбите възлиза на 83,3% от населението на Сърбия. В Централна Сърбия те са 89,4%, а в автономната област Войводина – 66,76%.