Какво означава съдебно?

съдèбно. Нареч. от съдебен.

Висш съдебен съвет
Висшият съдебен съвет (ВСС) е висш административен орган на съдебната власт в Република България, установен в конституцията от 1991 г. В края на 1991 г. е избран първият му състав. ВСС се състои от 25 членове с най-малко 15 години стаж като юристи, от които минимум пет години като съдия, прокурор, следовател или хабилитиран учен по право. От този състав на съвета – виж обобщение в таблицата вдясно – членове по право са председателят на Върховния касационен съд (ВКС), председателят на Върховния административен съд (ВАС) и Главният прокурор, назначени с указ на президента на републиката. Единадесет членове на съвета се избират от Парламента и единадесет членове се избират пряко от всички съдии, прокурори и следователи – 6-а съдии, 4-ма прокурори и 1 следовател. Мандатът на изборните членове на ВСС е петгодишен и те не могат да бъдат преизбирани за два последователни мандата. Заседанията на ВСС се свикват най-малко един път в седмицата от министъра на правосъдието или по искане на 1/5 от неговите членове. Заседанията на съвета се председателстват от министъра на правосъдието (но той няма право да участва в гласуването), а в негово отсъствие последователно от Председателя на ВКС, Председателя на ВАС и Главния прокурор. Заседание на Висшия съдебен съвет се провежда, ако присъстват повече от половината от членовете му. Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове на Висшия съдебен съвет с явно гласуване, освен когато Конституцията изисква друго. Решенията на съвета са особен вид индивидуални административни актове, които подлежат на съдебен контрол от ВАС относно тяхната законосъобразност.

Съдебна власт
Съдебната власт, назовавана и понякога с латинската по произход дума магистратура, е система от съдилища, които раздават правосъдие (извършват правораздаване), като интерпретират и прилагат законите в името на държавата (или в някои случаи, особено в миналото, в името на владетеля на държавата) и осигуряват механизъм за решаване на спорове. Съдебната власт, според доктрината за разделение на властите, е независима от другите две власти – законодателна и изпълнителна, тя не създава закони, но по-скоро ги интерпретира и прилага към отделните случаи. Този клон на управлението и властта е отговорен за осигуряването на равно правосъдие пред закона, защитавайки правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Обикновено се състои от няколко инстанции: съд за крайно апелиране (наречен „върховен съд“ или „конституционен съд“), заедно със съдилища от по-нисш ранг.

Съдебна практика
Съдебната практика е способ, съвкупност от съдебни актове или юридически похват (инструмент), чрез който съдилищата решават съдебни дела или постановяват други съдебни актове, правоприлагайки по закона, прецедента или правния обичай, или в комбинация, според възприетата национална правна система – Континентална, Право на Европейския съюз, Англосаксонска правна система или други. При установена противоречива или неправилна съдебна практика по прилагане на източниците на правото, Върховните съдилища имат правомощия да излизат с тълкувателни актове (решения и/или постановления) по точното и еднакво прилагане на закона (правото) при решаването от юрисдикциите на определена територия, на идентични или с висока степен на сходство казуси по аналогичен начин, с цел уеднаквяване на съдебната практика. По принцип водещата световна континентална правна система отрича съдебната практика като източник на правото. Съществуват риск или тенденции в Континенталната правна система законът (волята на законодателя), да бъде „дописван“ или „изменян“ чрез съдебна практика, като се нарушава върховенството на Законодателната власт.