Какво означава стандартно?

вж. [[станда̀ртен]]

Стандартни температура и налягане
В химията, индустрията, търговията, авиацията и др., стандартните условия за температура и налягане са набор от опитни данни, които са получени при точно определени температура и налягане (стандартна температура и стандартно налягане). Това се налага, понеже някои физични параметри (например плътността), зависят от температурата и налягането, при които са измерени. Например, плътността на стоманата е по-ниска при по-високи температури (при нагряване, стоманата претърпява топлинно разширение).

Стандартно състояние
Стандартно състояние в химията, на даден материал (чисто вещество, смес или разтвор) е отправна точка, използвана за изчисляване на термодинамичните му свойства при различни условия. По принцип, изборът на стандарт не е строго определен, макар че Международният съюз за чиста и приложна химия (IUPAC) препоръчва конвенционален набор от стандартни стойности. IUPAC препоръчва използването на стандартно налягане 1 бар (100 килопаскала). Строго погледнато, температурата не е част от определението на стандартното състояние. Повечето маси на термодинамичните количества са определени най-често за температура от 298,15 K (точно 25 °C) или, малко по-рядко, от 273,15 K (точно 0 °C). Стандартното състояние не трябва да се бърка със стандартни температура и налягане за газове, нито със стандартните разтвори, използвани в аналитичната химия.За даден материал или вещество, стандартното състояние е референтно състояние за термодинамичните свойства на материала като енталпия, ентропия, свободна енергия на Гибс, както и за много други стандартни параметри. Стандартната промяна на енталпията на формация за един елемент в стандартния си вид е равна на нула, и позволява да бъдат изчислени широк диапазон термодинамични параметри на други количества. Стандартното състояние на дадено вещество не е задължително да съществува в природата: например, възможно е да се изчислят стойности за пара при 25 °C и 1 бар, макар при тези условия да не съществува пара като газ. Предимството на тази практика е, че таблиците на термодинамичните свойства, изготвени по този начин, са последователни.

Стандартно време
Стандартно време е синхронизацията на времето в различни географски местоположения в рамките на един часова зона, като обикновено се базира на меридиана в центъра на часовата зона. Исторически погледнато, това помага в процесите за прогнозиране на времето и пътуванията между различните часови зони. Концепцията се утвърждава през 19 век. Локалното време е зададено се определя със сравнително кръгло отместване спрямо средно гринуичко време (GMT). Когато се използва лятно часово време, терминът стандартно време обикновено се отнася до времето, без да се компенсира за лятно часово време. Приемането на Стандартно време, заради неразделна кореспонденцията между време и географска дължина, затвърждава концепциите за разделяне наполовина на земното кълбо в източно и западното полукълбо, с един основен (нулев) меридиан.