Какво означава сравнително?

вж. [[сравнѝтелен]]

Сравнително-исторически метод (лингвистика)
Сравнително-историческият метод в лингвистиката е научен метод на реконструкция на езикови факти от миналото, които не са документирани, чрез сравнение на съответстващи по-късни факти, известни по писмени паметници или от живото им използване в сравняваните езици. Сравнително-историческият метод е приложен за пръв път между 1816 и 1820 г. от Якоб Грим и Франц Боп. Утвърждава се от младограматиците през 1890-те. Първоначално (през 1816 г.) Франц Боп доказва чрез сравнително-историческия метод родството между санскритски, гръцки, латински, персийски и германски език. По-късно (1833 – 1840) Боп включва в изследванията си и зендски, арменски, литовски, старославянски и готски език.

Сравнително литературознание
Сравнително литературознание е литературна критика, която се занимава с литературата на две или повече различни лингвистични, културни или национални групи. Макар че най-често се практикува с творби на различни езици, може също да се прави сравнение между работи на един и същи език, ако творбите произхождат от различни нации или култури, в които този език е говорен (например между творби писани във Великобритания и САЩ). Също включва и обсег от изследвания, които сравняват различни типове изкуство, например може да се прави изследващо сравняване между отношението филм и литература.

Сравнително право
Сравнителното право е изследването на различията и приликите в правото на различните държави. По-специфично то включва изучаването на различните съществуващи правни системи, като гражданското право, общото право, социалистическото право, ислямско право, индуско право и китайско право. То включва описанието и анализът на чуждите правни системи, дори и ако няма експлицитно сравнение. Значението на сравнителното право нараства с голяма степен в настоящата ера на интернационализъм, икономическа глобализация и демократизация.

Синоними на думата: сравнително

относително, в сравнение с