Какво означава спорно?

спòрно. Нареч. от спорен2. Всичко вървеше спорно и леко. Йовков. Снегът валеше силно и спорно. Едри парцали падаха от нависналото над стрехите небе. Н. п. Филипов.

Дискусии върху противоречията в психоанализата между М. Клайн и А. Фройд
Дискусии върху противоречията са серия от продължителни научни срещи на Британското психоаналитично общество, които се провеждат между октомври 1942 и февруари 1944 г. Те се състоят между Виенската школа и психоаналитиците, подкрепящи Мелани Клайн. Дискусиите водят до разделяне на обществото на три, съответно на клайнианци, фройдисти и средна група или независима група. В тези сесии различията между „класическите“ фройдистки аналитици и новата клайнианска теория се обсъждат с голяма страст. Фройдистката страна е представяна от Ана Фройд, която се съпротивлява спрямо ревизията на теория и метода, предложена от Клайн, чиято ревизия идва от работата и като аналитик на малки деца. Групата на Клайн включва Сюзън Съдърланд, Джоан Ривиер, Паула Хайман и Роджър Мъни-Кърл. Групата на Ана Фройд включва Кейт Фрийдлендър, Илзе Хелман и Вили Хофер. Средната група, която се опитва да окаже въздържаща сила включва Ела Шарп, Джеймс Стрейчи, Силвия Пейн, Доналд Уиникът, Уилям Гилеспи, Марджъри Брирли и по-късно Майкъл Балинт. Решението, което се взема накрая е повече политическо, отколкото теоретично и с „джентълменско споразумение“ двете страни се съгласяват да не се опитват да вземат контрола над обществото. Съгласието е в сила и до днес като фройдистките и клайнински подходи съществуват рамо до рамо в институцията и се намират в различни отдели за обучение.

Закон за спорните черкви и училища
„Законът за спорните черкви и училища“ е османски закон, предназначен да регулира споровете, възникващи в Македония и Одринска Тракия, породени от припокриващите се диоцези на Цариградската патриаршия и Българската екзархия. Приет е от Османския парламент през август 1909 година и е утвърден с ираде на султан Мехмед V на 15 юли 1910 година. Според закона в селище с 1 църква и 1 училище те принадлежат на ония част от населението, от чието име са били построени сградите. Но, ако тази част е по-малка от 1/3 от населението, църквата и училището се предават на мнозинството, а на малцинството правителството ще даде пари за построяване на друга църква и училище (член 3). Ако в селище има повече от 1 църква и 1 училище, записани на името на някоя от спорещите страни, на тази страна ще оставя право да си избере сгради, а останалите здания взима другата страна от населението. Ако страната, на чието име са издадени ферманите за църквата и училището, има по-малко от 1/3 от цялото население, правото на избор се дава на другата страна. Парична помощ ще бъде дадена, и то само веднъж, само за ония имоти, спорът за които до обявяването на този закон не бил окончателно разрешен (член 6). След обявяването и прилагането на закона се забраняват всякакви промени в националностите, и правата на собственост не могат да се изменяват. А ако станат частни или общи промени, то средствата за построяването на нови здания ще дадат причинителите на тези промени (член 7). Редуването на служенето в църквите престава от деня на прилагането на закона (член 8). Евентуалните разпри за църковноучилищни имоти и приходи ще бъдат разглеждани от обикновените съдилища.Според академик Иван Снегаров: Цариградската патриаршия обаче също не остава доволна от закона и продължава да твърди, че спорните църкви са нейни, защото са построени по нейно искане и за православните, съответно схизматиците нямат право върху тях. Гръцките депутати в османския парламент и сенат се опитват да провалят законопроекта и да прокарат постановление споровете за църкви и училища да се разрешават от шериатските съдилища, тъй като според шериата отстъпниците от една религия не могат да се ползват от правата, които им дава предишната религия. След неуспеха си Патриаршията протестира пред Високата порта за намеса на държавата в религиозни спорове, а патриарх Йоаким III Константинополски дори заплащва с оставка и затваряне на всички църкви. През юли 1910 г. той кани архиереите на епархиите си да направят избори за представители за Народен събор, който да се произнесе по системното накърнение на патриаршеските привилегии, мухаджирите, куцовлашкия въпрос и Закона за спорните църкви. Окръжното е с остър тон и младотурският официоз „Танин“ го нарича „бунтовнически памфлет против конституцията“. През септември 1910 г. Народният събор е свикан в Цариград, макар и без съгласието на Високата порта и въпреки арестуването на 10—12 епархийски представители.