Какво означава специфично?

специфѝчно. Нареч. от специфичен,

Специфична електропроводимост
Специфичната електропроводимост е физическо свойство на веществата. Това е проводимостта на проводник от даденото вещество със сечение 1 m2 и дължина 1 m. Означава се с гръцката буква σ (сигма). Измерва се в S/m (сименси на метър). Когато се говори за „проводимост на вещество“, най-често се има предвид именно специфичната му електропроводимост. Електропроводимост или специфична електропроводимост е мярка за способността на дадено вещество да провежда електрически ток. Когато електрическа потенциална разлика (електрическо напрежение) е подадено върху (по дължината на) даден проводник, то неговите подвижни заряди (токоносители) започват да се движат насочено, т.е. започва да тече електрически ток. Специфичната проводимост σ се определя като отношението на токовата плътност J {\displaystyle \mathbf {J} } и интензитета (напрегнатостта) на електрическото поле E {\displaystyle \mathbf {E} } : J = σ E {\displaystyle \mathbf {J} =\sigma \mathbf {E} } .Съществуват вещества, при които електрическата проводимост е анизотропна, при което σ е 3×3 матрица (или тензор от ранг-2), която в общия случай е несиметрична. Електропроводимостта е обратнопропорционална на специфичното съпротивление ρ , [ Ω m ] {\displaystyle ,[\Omega m]} : σ = 1 ρ {\displaystyle \sigma ={\frac {1}{\rho }}}

Специфично електрическо съпротивление
Специфичното електрическо съпротивление (или само специфично съпротивление) е мярка за противопоставянето на материала на протичането на електрически ток. С ниско специфично съпротивление се характеризират материалите, които позволяват лесно движение на електрически заряди. Единицата за специфично електрическо съпротивление в системата SI е ом.метър (Ωm). Означава се с ρ (ро).

Специфичен топлинен капацитет
Специфичен топлинен капацитет е количеството топлина Q, което е необходимо за повишаване на температурата на дадено вещество с маса m=1 kg с един градус Келвин Δt=1 K. Специфичният топлинен капацитет се означава с латинската буква c (малко це). Формулата се изгражда по определението и се получава c=Q/(m⋅Δt). От нея следва, че единицата за специфичен топлинен капацитет е J/(kg⋅K), защото c=Q/(m⋅Δt) и оттук Q/(m⋅Δt) – основната единица за количеството топлина Q е J (джаул), основната единица за масата е kg (килограм) и основната единица за температура (в Mеждународната система мерни единици SI)е келвин – К – и всичко това заместваме в уравнението c=Q/m⋅Δt. Заместваме Q, m, Δt съответно с основните единици J, kg, K и така се получава единицата J/(kg⋅K). Може да се замени мерната единица градус келвин (K) с друга единица, например Целзий (°C), защото разликата между две температури не зависи от това дали температурите са измерени в келвини или целзиеви градуси (1 °C отговаря на 1 К). Това не означава, че 1 °С=1 К, а означава че, ако се повдигне температурата на някакво вещество с 50 °С, то тази същата температура ще се повиши с 50 К. Единицата за специфичен топлинен капацитет се променя от J/(kg⋅°C) в J/(kg⋅K), като 1 J/(kg⋅°C) съответства на 1 J/(kg⋅K). Специфичният топлинен капацитет зависи от вида и начина, по който се свързват градивните частици в това вещество. Благодарение на специфичния топлинен капацитет може да се намери полученото и отдаденото количество топлина, тоест ако имаме някакво вещество и го нагреем (повишим неговата температура), то това вещество ще получи някакво количество топлина и именно чрез специфичния топлинен капацитет може да се намери количеството получена топлина. Формулата за получено количество топлина е Q=c⋅m⋅Δt=c⋅m(t2-t1), където c е специфичният топлинен капацитет, m – масата на даденото вещество, t2 – температурата на веществото след повишаването на неговата температура и t1 – температурата на веществото в началото на процеса. При решаване на задачи е важно да не се получават отрицателни стойности. Обратният процес се осъществява, когато дадено вещество понижи своята температура. При намаляване на температурата се отдава някакво количество топлина по време на процеса. Формулата за отдаденото количество топлина е Q=c⋅m⋅(t1-t2), където c е специфичният топлинен капацитет, m – масата на даденото вещество, t2 – температурата на веществото след понижаването на неговата температура и t1 – температурата на веществото преди понижаването на неговата температура (в началото на процеса).