Какво означава скиния?

Библейско тълкуване: Шатърът, който Мойсей, по повеление Божие направи, за да си извършват евреите богослуженията до съграждането на храма. Божиите наставления, и разказът върху изпълнението на тези наставления се съдържат в Из. 25гл. , и в следващите глави. Тя се нарича повече "скиния на събранието", а понякога "скиния на свидетелството".

Скинията е имала издължен правоъгълен вид, и е била тридесет лакти дълга, десет широка, и десет висока — Из. 26:15-30, 36:20-30. Двете й страни и задната (западната), са били съградени от дъски от дърво ситим, обковани със злато и отдолу с твърди сребърни подложки. Дъските отвън, са имали златообковани вереи от дърво ситим, които са били провирани през златни колчета, приковани върху дъските. На източната страна, където е било входът, не е имало дъски, но пет изправени ситимови стълбове, също обковани със злато и със златни куки, за които са били изляни пет медни подложки. Така издигнатата скиния, е била покривана с четири различни покривки: първата и вътрешна покривка, която се състояла от десет опони, е била от препреден висон, великолепно обшита с образи на херувими, и напъстрена със синьо, мораво и червено; тя е съставлявала красивия таван. Втората покривка, състояща се от единадесет опони, е била от козина; третата от овнешки очервени кожи, а четвъртата покривка или прикривалото от язовски кожи. Виж Язовски кожи. По-горе казахме, че източната страна на скинията не е била покрита с дъски, но е имала пет стълба от ситим; затова тя се е затваряла с богато-обшит закров, окачен на тези стълбове — Из. 26:36.

Такава е била отвън свещената скиния, която е била разделена на две отделения, посредством четири златообковани стълба от ситим, като стълбовете, които по-преди описахме, и два и половина лакти далеч един от друг; само че те са имали вместо медни сребърни подложки — Из. 26:32, 36:36. На тези стълбове е била окачена завеса, направена от същите вещества, от каквито е бил направен закровът на източната страна — Из. 26:31-33, 36:35; Евр. 9:3. Така вътрешността на скинията е била подразделена, предполага се, на същите съразмерни части, както по-късно храмът, който бе саграден по нея. Две трети от дължината й, са били заети от първото отделение, (или Святото място), и една трета от второто, (или Светая светих), което ще рече, първото е било двадесет лакти дълго, десет широко, и десет високо, а последното, по десет лакти на всяка страна. За отбелязване е, че нито в Святото място, нито в Светая светих, е имало някакъв прозорец. Ето защо е било нужен светилник в отделението, където се е свещенодействало. Скинията, която описахме по-горе, е стояла на отворено място, или продълговат двор, сто лакти дълъг и петдесет широк — Из. 27:18. Този двор е бил обиколен с медни стълбове, които са имали сребърни свърски, и са били по пет лакти далеч един от друг, по двадесет стълба на северната и южната страна и по десет на източната и западната. Стълбовете са стояли на медни подложки, и са били завързвани за медни колчета, забити в земята — Из. 38:10,17,20. Височината им е била вероятно пет лакти, защото всяка от завесите, които са били закачени за тях е била пет лакти висока — Из. 38:18. Тези завеси, които са представлявали един вид ограда около дворът, са били от бял препреден висон — Из. 27:9, 38:9,16, а на вратата към изток имало закров, направен от синьо, мораво и червено и препреден висон, с въжета, за да се вдига или сваля, когато свещениците влизали в дворът — Из. 27:16, 38:18. В този двор, е стоял олтарът на всеизгарянето и умивалницата. Този олтар е бил положен срещу дворните врата и вратата на скинията, но по-близо до първите — Из. 40:6,29; умивалницата стояла между олтара на всеизгарянето и вратата на скинията — Из. 40:30. В дворът израилтяните принасяли приношенията, оброците и молитвите си.

Макар скинията и да е стояла в дворът, нямаме причина да мислим, че тя е била в средата му. По-вероятно е пространството на източният край, да е било по петдесет лакти на дължина и на ширина; и наистина, по-тясно място би било недостатъчно за работата, която щяла да се върши в него, и за хората, които са щели да присъствуват на богослужение. Да видим сега какво е съдържала скинията.

В Святото място, където само свещенниците са имали право да влизат — Евр. 9:6, е имало три забележителни неща, или: златният олтар, трапезата за присъствените хлябове, и светилникът за светилата. Златният олтар бил положен в средата на светилището пред завесата — Из. 30:6-10, 40:26,27, и над него се кадило тамян всяка сутрин и вечер — Из. 30:7,8. Трапезата за присъствените хлябове, е стояла откъм северната страна на златния олтар, т. е. от дясната страна на свещеника като влизал — Из. 26:35, 40:22,23, а на южната страна на Святото място, е бил златният светилник — Из. 25:31-39. В Светая светих, където само първосвещенникът влизал веднъж в годината, стоял ковчегът покрит с очистилището и херувимите.

Употребеното за украшение на скинията злато и сребро, се оценява на повече от 200,000 лири. Забележителната и великолепна сграда, която описахме, е била издигната в Синайската пустиня, в първият ден на първият месец, на втората година, след изходът на израилтяните от Египет — Из. 40:17. След издигането на скинията, тя и нейните съдове били помазани със свят елей — Из. 40:9-11, и осветени с кръв — Из. 24:6-8; Евр. 9:21. Олтарът за всеизгарянията, се освещавал с жертви, които са се принасяли седем дни — Из. 29:37; богатите приноси, които през това време са принасяли князете на племената, са се употребявали за свещенодействието в светилището — Чис. 7гл.

Скинията е била построена така, че да може да се разглобява на части, когато е трябвало. Това е било необходимо, защото тя е била назначена за израилтяните през пътуването им из пустинята. Тя се е движела и спирала, според направлението на огненият и на облачният стълб. Колкото пъти израилтяните се местили, свещенниците са я разглобявали на части, които Левитите носили — Чис. 4гл. Навсякъде, където разполагали стан, тя се поставяла сред шатрите им, които се разпъвали във вид на четвероъгълник, всяко племе при хоругвата си, и на разстояние две хиляди лакти от скинията, а Мойсей, Аарон, свещенниците и Левитите, се установявали близо около скинията.

Не се знае докога е просъществувала скинията. През завоюването на Ханаан, тя е стояла в Галгал — И. Н. 4:19, 10:43. След завоюването на тази страна, тя била поставена в Сило — И. Н. 18:1; 1Цар. 1:3. В 2Цар. 6:17 и в 1Лет. 15:1, се казва че Давид приготвил, и положил скиния в Ерусалим, заради ковчегът Господен, който по-напред стоял много време в Кириатиарим, а после в домът на Овид-едом — 1Лет. 13:6,14; 2Цар. 6:11,12. От 1Лет. 21:29, се вижда, че Мойсеевата скиния, е била още в Гаваон през онова време; от тук следва, че ковчегът е бил за дълго отделен от нея. Скинията е била още в Гаваон през времето на Соломон, който принесъл жертвоприношенията пред нея — 2Лет. 1:3,13. По-нататък тя не се споменава; наистина казва се, че скинията заедно с ковчегът била донесена в храма — 2Лет. 5:5, но тази скиния е била шатарът, в който ковчегът се държал в Сион, а не Мойсеевата скиния — 2Лет. 1:4, 5:2.

Скини Пъпи
„Скини Пъпи“ (на английски: Skinny Puppy) е индъстриъл/пост-индъстриъл група, основана във Ванкувър, Канада през 1982 г.

Скиния
Скиния (на старогръцки: σκηνή) е походна храмова „палатка“, наричана от древните евреи още Мишкан на иврит: מִשְכָּן‎, или Микдаш (светилище), синоним на Шехина, което означава „присъствие на Бог“. Там се е намирал Кивотът и са били правени жертвоприношения до построяването на Йерусалимски храм, който е създаден по-късно, в 10 в. пр.н.е., следвайки точно примера на Скинията. В Библията (Изход, 25, 1 – 9) се казва: „И рече Господ на Моисея, думайки: кажи на Израилевите синове, да Ми направят приноси: от всеки човек, който дава от сърце, вземайте принос за Мене. Ето приносите, които трябва да приемате от тях: злато, сребро и мед, вълна синя, пурпурена и червена, висон и козина, овнешки червени кожи, кожи сини и дърво ситим, елей за светилника, аромати за помазен елей и за благовонно кадиво, камък оникс и камъни за украшение на ефода и нагръдника. И ще Ми направят те светилище, и Аз ще живея помежду им. Всичко (направете), както Аз ти показвам: и образеца на скинията, и образеца на всичките и съдове – така да направите.“ В Изход 26, 1 – 37 се намират точни указания, как да се направи Скинията – от десет платнища препреден висон и синя, пурпурена и червена вълна, дължината на всяко платнище да бъде двайсет и осем лакти, а широчината на всяко платнище – четири лакти: една мярка за всички платнища; какви да бъдат петлиците, петдесетте златни кукички, платнища от козина за покритие, дъските за скинията, върлините от дърво, сребърните подножки, завестата и т.н.: „... и внеси там зад завесата ковчега на откровението; и завесата ще ви отделя светилището от святая-святих. И тури очистилището върху ковчега на откровението в святая-святих. И тури трапезата извън завесата, и светилника – срещу трапезата отстрани на скинията към юг; а трапезата тури на северната страна (на скинията).“. В Изход 27, 1 – 21, тези заповеди се повтарят, като за първосвещеници се посочват „Аарон, заедно с Надава, Авиуда, Елеазара и Итамара, Ааронови синове“. „Тъй се свърши цялата работа за скинията на събранието, и Израилевите синове направиха всичко: както Господ бе заповядал на Моисея, тъй и направиха. И донесоха при Моисея скинията, покривката и всичките ѝ принадлежности.“. (Изход 39, 32 – 33). Около Скинията е имало правоъгълен двор, който в построения от цар Соломон храм в Ерусалим (ок. 950 г. пр.н.е.) са наричали Азара. Тогава Кивота и всички предмети на Скинията са били тържествено перенесени там (1 Цар. 8,4; II Хр. 5,5=. След това Скинията не се споменава. В Талмуда се казва, че била скрита в подземието на Храма.

Скина
Скина (на английски: Skeena River) е река в Канада, провинция Британска Колумбия. Дължината ѝ от 579 км ѝ отрежда 50-о място сред реките на Канада. Тя е втората по дължина изцяло канадска река след река Фрейзър, вливаща се в Тихия океан. Изворите на реката се намират на платото Спатсизи, на около 1720 м н.в., на 57°09′06″ с. ш. 128°41′29″ з. д.57.151667° с. ш. 128.691389° з. д.57.151667, -128.691389. В началото, около 120 км, доустието на левия ѝ приток река Сустут Скина тече на югоизток, като по цялото това протежение преминава жп линията от град Принс Джордж за град Дейзи Лейк (58°26′17″ с. ш. 129°59′59″ з. д.58.438056° с. ш. 129.999722° з. д.58.438056, -129.999722). От устието на Сустут реката завива на запад, а след около 45 км, на юг. В този ючастък, дълъг над 140 км Скина получава най-големите си притоци – реките Бабин и Булкли отляво и Киспут отдясно и при град Хейзълтън се насочва на югозапад. В тази посока, с дължина от близо 280 км по долината на реката са прокарани трансканадското шосе № 16 и втората (северна) трансканадска жп линия от Едмънтън до Тихия океан. Тук Скина получава последните си големи притоци – Займец отляво и Китуонга и Китсумкалум отдясно, а покрай бреговете ѝ са разположени градовете Китуонга, Сидървейл, Ъск, Терас и Порт Есингтън. Влива се в залива Чатъм, част от протока Хеката на Тихия океан, на 24 км югоизточно от град Принс Рупърт, второто по товарооборот канадско пристанище на тихоокеанското крайбрежие. Площта на водосборния басейн на реката е 54 400 km2. Многогодишният среден дебит в устието на реката е 2157 m3/s, като пълноводието ѝ е през пролетно-летния сезон (май-септември), а маловодието – през зимата (януари-февруари). Реката е открита в началото на 1820-те години от агенти на английската „Компания Хъдсън Бей“, търгуваща с ценни животински кожи, които през 1826 г. в горното ѝ течение основават търговски пункт (фактория).