Какво означава силно?

СЍЛНО нареч. 1. С голяма физическа сила, мощ; мощно. Противоп. слабо. – Как така лъжец? – скочи Войдан и силно замахна с ръка. Гривните му не звъннаха, а забиха, захласнаха се. М. Смилова, ДСВ, 135. Дядо Васил хвана внука си за ръката и го повлече след себе си. Момчето протестираше и силно се дърпаше, но старият упорствуваше, не го пущаше. Ем. Станев, ПЕГ, 60. Дядо белобради ряпа взе да вади. / С две ръце я хваща, силно се напъва, / пъшка и опъва – тя се не поклаща. Ран Босилек, ВП, 87. След малко от една стара хижа излязва Драган и изведнъж зад него невидимо някой отвътре пак трясва силно вратата и бърже я залостя. П. Тодоров, Събр. пр II, 39. // С прилагане на физическа сила, с голям натиск; здраво, яко. Противоп. слабо. Тя ме прегърна и тъй силно ме стисна, че ми изпращяха ребрата. К. Калчев, ПИЖ, 105. Той [Бъзунека] го разтърси силно. Еньо облещи очи, разтри чело с ръка и се изправи. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 113. И като се нахвърли върху Палазова, подпоручикът го залови за раменете, раздруса го и тъй силно го тласна, че Палазов политна няколко крачки назад, блъсна се в масата и падна. Й. Йовков, ВАХ, 60. Офицерът, щом наближи моста, дръпна силно юздите на коня си да го спре, а той се възправи на задните си крака. А. Каралийчев, НЧ, 46. // С физическа сила, енергия и бързина; енергично. – Защо ни държа цял час на пътя? – избъбра едноокото заптие, като си изтърсяше силно ямурлука. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 184. Той се обърна към Неше, поклати силно глава, преди да продължи: – Не, не така! Д. Талев, И, 519. Хората се подсмиваха и шегуваха над нейното нещастие, а тя се оправдаваше като виновна, махаше силно с ръце. Елин Пелин, Съч. III, 70.

2. С голяма сила, мощ, скорост, интензитет и под. Най-силен е ефектът [на земетресението] в областта, наричана епицентър. Той се разтърсва не само най-рано, но и най-силно. М. Несторов, ДЗК, 26. Святкали светкавиците и трещели гръмотевиците, но колкото по-силно трещели и повече беснеела бурята, дървото по-отчаяно се втривало в камъка, защищавало се. Н. Хайтов, ШГ, 181. Чува се далечна продължителна гръмотевица и веднага по-силно заплисква дъждът. Й. Йовков, Разк. II, 201. Гъст бял дим се виеше мощно във въздуха. Постепенно димът разредяваше задушната си гъстота и все по-ярко и по-силно лумваха пламъците. П. Вежинов, ВП, 76-77.

3. С по-висока степен на признака или интензивност на действието в сравнение с приетото за нормално, обичайно. Противоп. слабо, леко. Стъблените грудки представляват силно задебелени участъци от стъблото. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 102. Стажантът бе един млад момък с продълговато лице, силно издадена напред долна челюст, дълъг сплеснат нос, изпъкнали заешки очи – изобщо грозен човек. Д. Калфов, Избр. разк., 354. Това са бъбречни заболявания, при които най-рано и най-силно се увреждат междуклетъчните пространства на бъбречната тъкан. Г. Бекярова и др., ПФ, 421. Тия извори са познати у нас с името Лъджи. Цялата околност до тях силно мирише на сяра. П. Завоев, ГЩ, 20. Ако сипем симпурна киселина в съда с вода, то смесеното по някой път толкова силно се загорещява, чтото пука и съда. Й. Груев, Ф (превод), 90. // С по-висока степен на въздействие от обичайното. Противоп. слабо. В резултат на многочислени изследвания е установено, че най-силно действуващите отрови по отношение на низшите морски растения и животни са живачните и медните соли. Н. Преславски и др., НПБ, 226. Не се препоръчва употребата на калцинирана сода за неутрализация на хромово издъбени кожи, понеже тя действува силно и загрубява лицето на кожата. Ст. Младенов и др., ОТК, 132. // В голяма степен, ясно забележимо, ясно доловимо. Противоп. слабо, леко. На североизток, над Стара планина, небето е по-силно побеляло. Ив. Вазов, Съч. ХII, 4. През втората половина на лятото под палещите лъчи на слънцето влагата силно намалява, земята се напуква, а растителността пожълтява и изсъхва. Геогр. VI кл, 29. В края на месец октомври гората започна силно да вехне. Яркочервени плодни китчици покриха клонките на глога. Д. Ангелов, ЖС, 185. Отмерените паузи още по-силно подчертават задъхания ритъм на стихотворението, дето всичко е размах и движение. Н. Лилиев, Съч. III, 84.

4. С висока степен на проява на чувство, преживявания и под. Ванката я наричаше „старата“, не я слушаше за нищо, държеше се често пъти грубо с нея, но ние знаехме, че я обича силно и някак посвоему. П. Незнакомов, МА, 105. Човек малообразован, от прежното време, той със своя естествен здрав смисъл разбираше добре човешката природа и знаеше, че онова, което се запрещава, по-силно се желае. Ив. Вазов, Съч. XXII, 10. Родният край не го влечеше така силно. Ст. Даскалов, СЛ, 21. Древните египтяни силно са вярвали в задгробния живот. Ив. Мирски, ПДЗ, 196. Последните разменени думи [за намесата на Гърция и Сърбия в общата борба на Балканския полуостров] подействуваха на мене така силно, щото аз изведнъж измених всичките си въззрения върху сръбското правителство. СП, 1876, бр. 21, 84. Но туй щат братя да видят / и кога, майко, пораснат, / като брата си ще станат – / силно да любят и мразят. Xр. Ботев, Съч. 1929, 6-7.

5. С голяма сила и звучност. Противоп. слабо. Като се умори да препуска, Айа се върна сама и се спря пред обора, тя изпръхтя силно и се отпусна. Й. Йовков, АМГ, 58. Синджирът, с който беше вързано кучето, силно задрънча по калдъръма, изпъна се и дръпна разяреното животно към вратата. М. Марчевски, ГБ, 12. Дъщерята на Алфред Коен го изненада с начина, по който реагира на неговите думи. Тя се разсмя силно и високо. П. Спасов, ХлХ, 353. И ето един ден, разтваряйки пощата, която обикновено му носеха вкъщи, д-р Логоев извика така страшно и така силно изпляска с ръце, че жена му с право се уплаши за своя мъж. Д. Калфов, Избр. разк., 47. В очите му блесна страшно отмъщение; от яд и зверска свирепост той силно скръцна зъби и помаха глава. Ил. Блъсков, ПБ III, 24-25.

6. С висок, силен глас; високо, ясно. Противоп. слабо, тихо. Някои слободни присмехулници шепнешком го наричат зад гърба му ту „Алексий, Божи човек“, ту „света овчица“, но доста силно, за да ги чуе. Ив. Вазов, Съч. IX, 60. Лепо стоеше неспокоен. Дядо Горчилан приказваше дълго и като го виждаше така изгубен, викаше силно: – Хей, паткопасец, къде ти е умът? Елин Пелин, Съч. I, 91. Всеки вторник раздавачът спираше пред вратата и се провикваше силно: – Вестникът ви. Г. Караславов, СИ, 279. Най-после му [на Рашид] хрумна за циганина, който е вардил снопето на хармана, и извика силно на селския кехая, който държеше тоягата си права с две ръце и си подпираше брадата на нея, като мислеше, че все ще си изпати и той нещо. Ц. Гинчев, ГК, 314.

7. Бързо, ускорено. Сърцето ѝ силно биеше и нещо страшно вълнуваше гърдите ѝ, задавяше думите ѝ и очите ѝ се наливаха със сълзи. Елин Пелин, Съч. I, 82-83. Краката му трепереха и сърцето му биеше така силно и често, че той се уплаши да не получи разрив. Д. Ангелов, ЖС, 269. Сърцето ѝ [на мама] било слабо, казали лекарите, повечко да лежи, да се не тревожи. Тате хич я не жали, ще почне пак да вика, докато ни се разтуптят толкова силно сърцата, че и главата ни почва да бучи. В. Бончева, АП, 22. Щом поисках да се възсуча зад едно дърво, ето че едни бели ръце се обвиха около врата ми и ме притиснаха на пълнички, силно затуптели гърди. Св. Миларов, СЦТ, 152.

8. С голяма сила и яркост; ярко. Противоп. слабо. В такива [мартенски] дни слънчевите лъчи силно блестят по размекнатия сняг. Д. Кисьов, Щ, 472. Вместо ордени и отличия върху гърдите му сияеше по-силно от слънцето един-единствен огромен осмоъгълен диамант. Ст. Дичев, ЗС I, 15. Най-сетне те стигнаха в топлите страни. Там слънцето светеше много по-силно, небето беше два пъти по-високо, а около рововете и плетовете се виеха хубави лози. Св. Минков, СЦ (превод), 75. // С голяма сила и топлина; ярко. Слънцето печеше силно и нане Стоичко беше захвърлил вечното кожухче, с което се не разделяше ни зиме, ни лете. Елин Пелин, Съч. ІІ, 10. Слънцето силно жареше скалистите чукари и предвещаваше тежка, жежка пладня. Д. Ангелов, ЖС, 604. Юлското слънце силно журеше и никому се не отиваше на работа. И дюкянджиите също бяха обхванати от мързел. Г. Белев, ПЕМ, 81. Слънцето пекло твърде силно; но божиите създания не обръщале внимание на неговата топлота и работиле. Л. Каравелов, Съч. IV, 127.

9. С голяма скорост, бързина; бързо. – Къде ме занасяш, бре момче – вика дядо Матейко и се дърпа да побегне, ала ангелът все по-силно лети и го носи в по-светло ширине, докато стигнаха до райските врата. Елин Пелин, Съч. І, 32. Той тичаше тъй силно, че единият му чехъл отхвръкна и се удари о стената до желязната решетка. Св. Минков, СЦ (превод), 35. Късокраките не могат да тичат силно, те повече припкат. Й. Радичков, В, 156. – Аз и много силно тичам – рече Сирма със свенлива гордост. – Веднъж се надтичвахме с чичо Марин в ливадата на Пресяка и го надбягах. Д. Ангелов, ЖС, 426.

10. С чувство, страст. Той я целуна горещо и силно, но тя не отвърна на целувката му. Г. Караславов, OX, 425. – Ти благодари ли на вуйчо си? – Ай! – извика Надя и пламна. Но преди да отвори уста някой, като змия подскочи, обви шията на вуйча си и силно го целуна. Г. Стаматов, Разк. II, 18. Дамян, успокоен, го прегърна и силно го разцелува. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 213.

11. С голяма въздействаща сила и изразителност. Колкото повече приказваше, толкова думите на учителчето падаха по-силно, по-убедително се забиваха в главата му. Г. Караславов, СИ, 121. Сега той видя своите другари така, както никога не бе ги виждал – видя техните развълнувани и възхитени лица, видя дълбоката им и искрена радост и обич и разбра колко силно бяха прозвучали думите за другарството. П. Вежинов, СО, 21. – С устрем смел / към заветната цел, / между първите пръв, / ще дам и аз последна капка кръв!... Инспекторът смигна: – Силно, нали? Г. Караславов, Избр. съч. II, 41.

12. Успешно, с добри резултати. Противоп. слабо. През XIX в. бакърджийството се развива особено силно в тясна връзка с редица поминъци: овощарство, абаджийство, розоварство и др. БНТв VIII, 50.

13. Достатъчно по количество или качество; добре. Противоп. слабо. В дворовете на срещната страна на улицата пъплеха множество силно въоръжени жандарми. Ал. Константинов, БГ, 124. Македонски беше натъпкал много силно арнаутската пушка. Ив. Вазов, Съч. VI, 25. // В достатъчно висока степен, за да се постигне определена цел; много. Противоп. слабо. Негрите са приспособени към американския климат и силно се плодят. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 59.

Силен
Силен е село в Южна България. То се намира в община Стамболово, област Хасково.

Силно ядрено взаимодействие
Силно ядрено взаимодействие (наричано понякога само силно взаимодействие) е едно от четирите фундаментални взаимодействия във физиката, наред с електромагнитното взаимодействие, слабото ядрено взаимодействие и гравитацията. То се проявява на много къси разстояния, главно в мащабите на атомните ядра или по-малко – при разстояния около 10−15 m (малко повече от радиуса на нуклеоните), силното взаимодействие е около 137 пъти по-силно от електромагнитното, 106 пъти по-силно от слабото и 1038 пъти по-силно от гравитацията. Силното взаимодействие задържа кварките в протоните, неутроните и другите адрони. Освен това то свързва протоните и неутроните, така че те да формират атомните ядра. Основната част от масата на обикновените протони и неутрони се дължи на енергията на силното взаимодействие, като отделните кварки дават едва около 1% от масата на протона. Силното ядрено взаимодействие се наблюдава в два обхвата и се реализира чрез два носителя на силата. В по-едър мащаб (около 1 до 3 фемтометра) то е силата (носена от мезоните), която свързва нуклеоните (протони и неутрони), така че да образуват ядрата на атомите. В по-дребен мащаб (под 0,8 фемтометра, радиуса на отделен нуклеон) то е силата (носена от глуоните), която задържа заедно кварките, така че да образуват адрони. Във втория контекст то често е наричано цветно взаимодействие. Силното взаимодействие има толкова голяма сила, че адроните, свързани чрез него, могат да образуват нови масивни частици – ако бъдат ударени от високоенергийни частици, те формират нови адрони, вместо да излъчват свободна радиация (глуони). Това свойство на силното взаимодействие се нарича конфайнмънт и то предотвратява свободното излъчване на взаимодействието – вместо това на практика се образуват струи от масивни частици. В контекста на атомното ядро същото силно ядрено взаимодействие, което свързва кварките в нуклеони, обединява протоните и неутроните в ядра, като в това качество то се нарича ядрена сила или остатъчно силно взаимодействие. То зависи от разстоянието между нуклеоните по начин, много различен от действието си при свързването на кварките в нуклеони. Различия има и в енергията на свързване на ядрената сила при ядрен синтез и ядрено делене. На синтеза се дължи основната част от генерираната енергия в Слънцето и другите звезди, а деленето позволява разпадането на радиоактивните елементи и изотопи, което обаче често става чрез слабото ядрено взаимодействие. В изкуствени условия, енергията, свързана с ядрената сила, частично се освобождава в ядрената енергетика и ядрените оръжия. Силното ядрено взаимодействие се реализира чрез обмен на безмасови частици, наричани глуони, които действат между кварките, антикварките и други глуони. Смята се, че глуоните взаимодействат чрез особено свойство, наричано „цветен заряд“. Цветният заряд е аналог на електромагнитния заряд, но има не една, а три разновидности – ±червен, ±зелен и ±син. Силата на взаимодействието е пропорционална на произведението на цветните заряди, като едноименните заряди се отблъскват, а разноименните се привличат. Поведението на тези сили е предмет на квантовата хромодинамика – теорията на кварко-глуонните взаимодействия.

Отровни и силно действащи лечебни растения
Отровни и силно действащи лечебни растения такива, които съдържат токсични или силно действащи вещества. При използването на такива лекарствени растения са необходими по-задълбочени познания, като се обръща внимание на точната дозировка и задължителна консултация със специалист-фитотерапевт. За да се избегнат нежелани, а дори в някои случаи и фатални последствия при билколечение, навсякъде, където е необходимо, трябва да се обръща внимание на съществуващата опасност от нежелани реакции на организма. Д-р Нено Стоянов в труда „Нашите лекарствени растения“, във второто издание от 1972 – 1973 г., отбелязва растенията, чийто прием трябва да се осъществява при стриктно спазване на дозите и под лекарско наблюдение.

Синоними на думата: силно

мощно, могъщо, крепко, здраво, твърдо, здравата бързо, усилено, интензивно, с пълна пара, ускорено енергично, с все сила, усърдно, много, без мярка яко, стегнато, плътно, трайно крайно, високо