Какво означава си?

СИ1 възвр. лично местоим., дат. пад., кратка форма. 1. За образуване на глаголни форми, означаващи косвена възвратност (извършване на действие, което засяга непряко вършителя на действието и е в полза на самия него). Богдан извади от Джалиловата кесия жълтица и я подаде на овчарчето. – Юначе, нà ти тая жълтица, купи си меден кавал и свири из тоя широк богат кър! К. Петканов, X, 204. След това той отваряше за малко кръчмата, направяше си кафе и сядаше да го изпие пред вратата на чист въздух. Елин Пелин, Съч. III, 11-12. Седна свако в средата на стаята, подложи си възглавка и взе да точи брадвата. Г. Краев, СбСт, 133. Дърва и сено Иван Ефрейторов си набавяше от острова, беше свикнал с него. Й. Радичков, ГП, 55. Кума Лиса обикаляла наоколо и повтаряла: – Ясней, небе, мръзни, вълча опашко! – Какво си приказваш, Лисано! – попитал я Вълчо. Ран Босилек, ВП, 35. Шишенцето пак беше празно. Сипваше си в него, уж да не пие много. Изцеди капчицата. В. Андреев, ПР, 162. Хаджи Генчо опече на жаравата едно парченце месо, налее си малко червено винце. Л. Каравелов, Съч. II, 5.

2. За образуване на глаголни форми, означаващи косвена взаимност (извършване на реципрочно действие от двама или повече вършители, което засяга непряко вършителите на действието). – Офицерите и войниците говореха и си подвикваха на висок глас. Д. Ангелов, ЖС, 11. Помниш ли какво си говорихме на тръгване от България? П. Вежинов, ЗЧР, 88. Не сме се срещали да си обменим мисли и впечатления от живота. Т. Влайков, РП I, 140. Наоколо другите си разменяха подаръци, ръкуваха се, прегръщаха се и никой не чу последните думи на Румен. П. Проданов, С, 117. – Е, дядо Ганчо, какво прави квартирантът ти? – хилеха се те и си смигаха. Г. Караславов, СИ, 46. Една година те си пишеха, срещаха се по модните курорти. П. Спасов, ХлХ, 16.

3. За образуване на глаголи, означаващи каузативна възвратност (извършване на действие, засягащо пряко или непряко глаголното лице, което е причинител за извършване на действието). Мина времето на дарителите, дядка, ший си нови дрехи, пускай комбинации в тотото. Й. Попов, СЛ, 181. Уших си костюм от чудесно раирано дубле и като го облякох пред огледалото, стори ми се, че ме прави поне с десет години по-млад. А. Гуляшки, Избр. пр I, 1984, 52. Ще си ушия нова рокля при един добър шивач. Δ Направих си прическа при новата фризьорка.

4. За означаване, че глаголното действие се извършва в угода на вършителя, за негово удоволствие или др. (понякога с изразяване и на емоционално отношение – интимност, гальовност, задушевност и др.). Усмивката му не го напусна. Все си се закачаше с минувачите, все си пущаше шеги, сякаш нищо не бе се случило. Чудомир, Избр. пр 1971, 184. Hà пък вий да си хапнете малко хляб и сирене. Й. Йовков, АМГ, 46. Тинко знаеше, че е облечен с нови дрехи и че винаги си ходи така, спретнат и чист. Г. Караславов, СИ, 7. Вървях си начело на колоната и мислех за приемните изпити в университета. Кл. Цачев, СШ, 189. Дядо хаджи си знаеше, че почивка и отпускане бива само тогава, кога си сръбне повечко винце или ракийца. Ил. Блъсков, ПБ I, 61. Зави се майка, замая – / камък ѝ падна на сърце; / гледа си в очи Чавдара, / във очи черни, големи, / глади му глава къдрава / и ръда клета, та плаче. Хр. Ботев, Съч. 1929, 33. Земи плугът вов ръката, / а шиникът на главата, / па си сладко пей! Л. Каравелов, Съч. I, 57. Сутрин си се излежавам до късно. ● За изразяване на субективна оценъчност и емоционално отношение (интимност, гальовност, неодобрение, ирония, пренебрежителност и др.). – Недялка нищо не губи в селската носия, тя си е сама гиздосия. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 79. Нека си падне семето в пръстта, то нито гние, нито се разваля, като навали дъжд, пак ще си поникне. Й. Йовков, ЧКГ, 160. Буболечката лази право към тая дупчица. Домът ѝ ще да е там. Какво малко животинче, колкото едно зърно, пък нà, и то си има дом! Т. Влайков, Пр. I, 198. Остана си прост, завърши едва четвърто отделение. Негови набори учиха, един изучи за шивач, друг завърши дърводелско училище. Й. Радичков, СР, 52. – А ти навярно си си все същият догматик и сектант! Л. Дилов, ПБД, 98. – Не ща го, не ща го, / че си е Йован бекриец, / бекриец и веренджиец. Нар. пес., СбНУ XIV, 49.

5. Като словообразувателен елемент при образуване на някои групи глаголи: а) глаголи за движение, означаващи връщане на вършителя на действието обратно към мястото, от което е дошъл. Станка подаде колетчето и като се оглеждаше плахо по улицата на малкото градче, тръгна си бързо към селото. Г. Караславов, ОХ, 434. – Господа, вървете си. Днес не приемаме гости – каза тя, като поглеждаше неспокойно към вратата. Ем. Станев, ТЦ, 113. – Ще видя момчетата, ще постоя два-три деня и ще си дойда. Й. Йовков, СЛ, 185. Работа привършил, набързом / сбра сечива, наканен да си ходи. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 6. б) глаголи за мисловна дейност, означаващи възникване, поява на някаква представа, образ, мисъл, чувство и под. у някого. Въобразявам си, че пътувам из долината на Ин, в тиролските Алпи. Ив. Вазов, Съч. XVII, 35-36. Той си спомни за писмото, което преди два месеца беше писал на Райка. Й. Йовков, Ж 1945, 212. Кой знае защо, тя си втълпи, че непременно трябва да заключи. Все ѝ се струваше, че някой ще влезе след това и ще попита: „Ами този сандък защо не е заключен?“. Г. Караславов, Тат., 253. Помислете си, че вие сте камъче и че природата хвърлила ви е в Тунджа. Л. Каравелов, Съч. VII, 8. в) глаголи, означаващи постигане на отмора или успокоение. Тия градини на овошки, зеленчук и цветя обладават по една дъсчена колибка, в която на хлад си почиват през жежките часове на деня Божиите человеци. Ив. Вазов, Съч. XV, 43. – Заповядай – каза бай Ставри. – Отдъхни си от пътя. Ако искаш да се измиеш, чешмата е доле, в кухнята. Ем. Манов, БГ, 28. Юрталана се надяваше, че още днес ще уредят всичко и той ще си отдъхне след такова страшно напрежение. Г. Караславов, С, 230-231. Старите имат повече нужда от чист въздух и трябва да си отпочиват повечко, отколкото здравите и младите. П. Р. Славейков, Пч, 1871, кн. 3, 47. г) глаголи с представка от-, означаващи извършване на действието колкото е необходимо или до насита. Те си отспаха добре, за да бъдат бодри вечерта, на концерта във Военния клуб. Д. Калфов, Избр. разк., 174. Отиваме на забава. Един от нашите носи магнетофон... Поне тука ще си отиграем туист. Г. Мишев, ЕП, 269. – Ако не друго, ще си отядем на ябълки – засмя се Искра. Ем. Манов, МПЛ, 338-339.

СИ2 възвр. притежателно местоим., кратка форма. Свой (в 1 – 13 знач.). Той завари жена си и майка си премалели от страх. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 16. Някои от овците смирено идваха при нея, ближеха ръцете ѝ с влажните си муцунки. Елин Пелин, Съч. II, 43. Козарят привърши работата си на развиделяване. Й. Радичков, СР, 39. Той седеше в ъгъла и спокойно пиеше чая си. Д. Спространов, С, 107. Сън сънувах, сън прокоба – / сънувах си гроба. П. К. Яворов, Съч. І, 1993, 98. С песня слави народа си / чувствителния поет. Ч, 1875, бр. 2, 82. Стоян майце си думаше: / „Да знайеш, мамо, да знайеш / каква йе дамла паднала / на сърце, мамо, на очи“. Нар. пес., СбНУ XLVI, 173.

СИ3 частица. След неопред. местоим. и наречия. 1. За усилване или подчертаване на неопределеността. Той е роден в някое си село Скрино, в Софийската епархия, от набожни родители. Ив. Вазов, Съч. ХV, 32. Едно неотколешно предание разказва, че някой си Хюсеин паша владеел тук големи чифлици. Й. Йовков, Разк. II, 7. Кръстев ми обяви, че еди-кой си разказ няма да се печата. Редакторът приемаше еди-кога си и аз отидох да си получа разказа, понеже връщаха ръкописите. Елин Пелин, Съч. VI, 1978, 302. Една сутрин бил извикан от референта за Югоизточна Европа в Министерството на пропагандата с искане да му предаде в немски превод дописка от еди-коя си дата. Б. Киряков, ХО, 83. Някъде си дрънкат чаши, тракат чинии. Л. Стоянов, Х, 59. Горе, по ръба на стената, доколкото можеше да се види, стърчаха големи остри гвоздеи. Дори нещастникът да успее някак си да се изкатери дотам, той целият ще се набучи на тия ръждясали шила. Ст. Дичев, Р, 62. И само я тешаха со измами, / че някоя си нам-къде си уж / детето е прибрала на кърма. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 162.

2. За изразяване на силна степен на омаловажаване, пренебрежителност, неодобрение. Как той смее да пренебрегва нея – такава умна, образована, толкова хубава и блестяща във всяко отношение жена, заради някаква си там селянка! Ст. Даскалов, СЛ, 182. Каквото ще да е, не някой си Осман ага да прави бунт, ами да вземат да удушат султана, раята не ще недогледа стоката си в суматохата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 591. Амнистия! Че каква работа има той с някаква си глупава амнистия? Ал. Константинов, Съч., 34. За мода, или за да не стоят празни, няколко безгрижни и пустословни богаташи, хрумнало им на ума да обевят себе си, че тие съставляват някакъв си комитет. З. Стоянов, ЗБВ I, 76.

СИ4. Вж. съм.

СИ5, мн. няма, ср. Муз. 1. Седмият основен тон на диатоничната мажорна гама. – Ре, си, сол – тихо даде тон учителят Радуилски. Г. Белев, ПЕМ, 64. Имената на тоновете до, ре, ми, фа, сол, ла, си, до, с които си служим при пеене по ноти, се използват в музиката отпреди около хиляда години. Пеене V кл, 4.

2. Нотният знак на този тон.

– Ит. si.

СЍ6 мн., обобщ. местоим. Диал. Всички; вси, все1. Хасан Ходжа натере потурняците, та разсипаха сите църкви от Костенец до Станимака. Ив. Вазов, Съч. ХVІ, 46. Се наредиле около царот сите големци на търпеза и келешот седнал най-долу. Нар. прик., СбНУ VІІІ, 171. Похвалих се снощи вечер, / снощи вечер на кладенци, / пред си моми и момчета, / пред си моми и невести. Нар. пес., Б. Ангелов и др., СИ, 89. Пофали се Милки майкя / снощи вечер на кладенец: / „Моя Милка най-хубава / от си моми и невести“. Нар. пес., ПСп, 1887, кн. 21-22, 556.

Международна система единици
Международната система единици (международно означение SI, от френски: Système international d'unités) е съвременната форма на метричната система (наречена така заради една от основните си мерни единици – метъра) и е най-широко използваната система единици както в науката, така и в стопанството и техниката. Тя представлява кохерентна система единици, изградена от 7 основни, 22 именувани и неограничен брой неименувани кохерентни производни единици, както и набор от стандартни представки, които имат характер на десетични множители. Дефинира се от стойността на 7 константи, чрез които са дефинирани седемте основни единици. Стандартите на Международната система единици, публикувани през 1960 г., са резултат от процес, започнал през 1948 г., и се основават на старата система метър-килограм-секунда (MKS), а не на конкурентната система сантиметър-грам-секунда (CGS), която от своя страна има няколко разновидности. Самата Международна система единици не е фиксирана, а дефинициите за единиците могат да се променят с международно споразумение, когато развитието на техниките за измерване даде възможност за по-точна дефиниция. Причина за създаването на Международната система единици е появата на множество варианти на системата сантиметър-грам-секунда и липсата на координация между различните области на науката при използването на единици. Освен че дефинира нов вариант на метричната система, Генералната конференция по мерки и теглилки (CGPM), организация, създадена с Метричната конвенция през 1875 г., успява да убеди множество международни организации да постигнат съгласие не само за дефинициите на Международната система единици, но и за правила за изписване и представяне на измерванията по стандартен начин. Международната система единици е приета от повечето страни по света, макар че в англоезичните страни въвеждането на системата не е пълно. В Съединените щати метричните единици не се използват често извън науката и администрацията, но използваните в страната единици са дефинирани чрез единиците от Международната система. Във Великобритания и Канада Международната система единици е въведена частично, като в някои области продължават да се използват имперски единици. Пълното официално описание на SI заедно с нейното тълкуване се съдържа в действащата редакция на Брошурата SI (на френски: Brochure SI; на английски: The SI Brochure) и допълнението към нея, публикувани от Международното бюро за мерки и теглилки (BIPM) и представени на сайта на BIPM. Брошурата SI се издава от 1970 г., от 1985 г. излиза на френски и английски езици, преведена е също на ред други езици, обаче за официален се смята само текстът на френски език. Брошурата е публикувана в превод на български език от Съюза на метролозите в България в „Бюлетин в помощ на специалиста“, брой 1, 2020 г.Международният стандарт ISO/IEC 80000 (издаден съвместно от IEC и ISO) описва Международната система (SI) и препоръките за употреба на кратните и други производни единици.

Би Би Си
Би Би Си (на английски: British Broadcasting Corporation (BBC), в превод: Британска радиоразпръсквателна корпорация) е британска компания за обществено радио и телевизия. Корпорацията е създадена през 1922 г. като първата частна радиостанция в света. През 1927 г. същата придобива специален статут, като се финансира самостоятелно от събираните лицензни такси. Във Великобритания BBC не излъчва реклами и платени съобщения.

Ен Би Си
Ен Би Си (NBC, на английски: National Broadcasting Company), предишно официално име National Broadcasting Company, Inc.) е американски телевизионен канал със седалище в Ню Йорк и главни офиси в Чикаго и Лос Анджелис. Ен Би Си е една от трите най-големи телевизионни мрежи в САЩ заедно с Ей Би Си и Си Би Ес. Ен Би Си има тринадесет притежавани и управлявани от нея станции и близо 200 филиала в Съединените щати и техните територии, някои от които станции са приемани и в Канада и Мексико. Ен Би Си също поддържа договори за лицензиране на брандове за международни канали в Южна Корея и Германия.