Какво означава семантика?

ж., само ед. Спец.
1. В езикознанието — наука, която изследва значенията на езиковите единици и отношението към назоваваните предмети.
2. Значение, смисъл. Семантика на фразеологизмите.прил. [[семантичен]], семантична, семантично, мн. семантични.

Семантика
Семантиката (на старогръцки: σημαντικός [semantikós] – значим, σημαίνω [semaino] – да означавам, посочвам, σήμα [sema] – знак) изучава значението, обикновено в езика. В този смисъл под семантика обикновено се разбира лингивистична семантика (за разлика от компютърната семантика например), тоест науката, изучаваща значението на думите, фразите и други лингвистични обекти. В същото време най-често под семантика в езикознанието се подразбира лексикалната семантика, която изучава значението на думите като лексикални и речникови единици. Съществуват още фразеологична семантика, семантика на изречението (виж декларативна семантика), семантика на текста (близка до дискурсивния анализ). Обичайното схващане е, че семантиката контрастира със синтаксиса, който изучава комбинациите от езикови единици, без да има референция към тяхното значение, и прагматиката, която изучава отношенията между езиковите символи, тяхното значение и употребите на езика.

Статистическа семантика
Статистическата семантика изучава „как статистическите модели на употребата на думи в човешките езици може да бъде използвано да се разбере, какво хората имат предвид, поне до степен, достатъчна за достъп до информация“ (Фърнас:2006). Как разбираме какво думите значат просто гледайки в моделите на думи в големи колекции текст? Какви са границите на този подход за разбиране на думите?

Лексикална семантика
Лексикалната семантика е подполе в лингвистичната семантика. Лексикалната семантика изучава как и защо думите значат, означават нещо (Пустейовски, 1995). Думите също така могат да означават неща от света, реални предмети и явления, или мисловни концепции.