Какво означава себе си?

крат. се, дат. на себе си, крат. си 1 , възвр. л. мест.
1. Само себе си или на себе си. За обект, който съвпада с вършителя на действието. Той обича само себе си. Мисля за себе си. Ще купя и на себе си от тези цветя.
2. Като част. Само се или си. В състава на възвратни глаголи, които означават, че глаголното лице е субект и обект на действието. Мия се. Защитавам се. Купувам си.
3. Като част. Само се или си. В състава на възвратни глаголи в множествено число с взаимно значение. Обичаме се. Пишем си.
4. Като част. Само се. В състава на възвратни субектни глаголи за състояния. Тревожа се. Радвам се.
5. Като част. Само се. За образуване на възвратни форми на страдателния залог. Къщата се проектира от известен архитект.
6. Като част. Само си. В състава на възвратни глаголи, които означават, че глаголното лице извършва действието за свое удоволствие. Ще си стоя на топличко и ще си чета книжката.
• Извън себе си. — В крайно възбудено състояние. Той бе извън себе си от радост.
• Идвам/дойда на себе си. — Свестявам се, нормализирам състоянието си; опомням се.
• От само себе си. — Без външна намеса.

Себе-психология
Себе-психологията е школа на психоаналитична теория и терапия създадена от Хайнц Кохут и развита в САЩ от Чикагския институт за психоанализа.

Човекът за самия себе си
Човекът за самия себе си (на английски: Man for himself) е книга от 1947 г. на немския психоаналитик Ерих Фром. На български език претърпява две издания, първото е под заглавието „Човекът за себе си“ издадено през 1995, а второто е през 2005 г. от издателство „Захарий Стоянов“. Книгата излиза и в трето издание под името Събрани съчинения Том 1, където още са „Душевно здравото общество“ и „Отвъд веригите на илюзиите“.

Към себе си
„Към себе си“ (на гръцки: Τὰ εἰς ἑαυτόν) е сборник с философски записки на римския император Марк Аврелий, написан на койне около 170 г. Сборникът съдържа 12 книги и представлява рядък случай на лично слово, достигнало до нас от класическата древност. В науката не е категорично определено дали „Към себе си“ е подготовка за несъстояли се публични лекции по въпросите на стоическата етика, или дневникови наставления за смисъла на човешкото съществуване. Преобладават вижданията, че императорът не е предназначил философско-моралните си дневникови записки за публикуване. Марк Аврелий цитира в записките си много писатели и философи, но най-дълбока е почитта му към стоическия философ Епиктет, чиито „Беседи“ са и непосредственият образец на „Към себе си“.