Какво означава свято?

СВЯ̀ТО нареч. 1. В съчет. с гл. живея. Праведно, благочестиво, според Божиите закони и религиозните норми. Той [човекът] не се ражда светец, но може да живее свято и да бъде признат за светец. Филос. XI кл, 86. Чрез Него [Исус Христос], чрез Неговото учение всеки се изпълва със Светия Дух, та да живее свято и прилично през целия си живот. Вит., 1923, кн. 1, 2.

2. Прен. В съчет. с гл. пазя, следвам и под. Неотклонно, неотменно. – Ти ми завеща две наследства само: едно пожарище и твоя честен характер. Второто – свято ще запазя, тате, кълна ти се. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 103. – Скъпи колеги. Пред мен са вашите дипломи. Помнете едно. Пазете свято своята дружба, работете и занапред в мир и разбирателство. К. Кузов, ПВС, 145. – И накрая ще ти кажа, татко, че аз свято следвам твоя пример – да се обкръжавам с предани хора. А. Гуляшки, ЗВ, 420.

3. Прен. В съчет. с гл. тача, почитам и под. С чувство на дълбоко преклонение, уважение. Голямото ни семейство дължеше сговора вкъщи и заможността си на майка ми. Още съвсем младичка влязла в семейството на нашите деди чергари, тя свято тачеше паметта им. В. Манчева и др., Избр. (превод), 245. Известно ни е също така, че Данте, който стои на прага на Възраждането, свято почиташе великите класици. БР, 1939, кн. 2, 50.

4. Прен. В съчет. с гл. обичам и под. С дълбоки чисти чувства, възвишено. Нашият народ е придобил чувството да обича свято свободата си и когато я изгуби, да се бори героично за нея, докато отново я извоюва. Серд., 1947, кн. 3-4, 13. Аз обичам безумно и свято – / Бог сърцето ми благослови. / .. аз обичам самата любов. Е. Багряна, ВС, 27.

Стар свят
Старият свят е понятие използвано за териториите на Земята познати на европейците преди Великите географски открития на Христофор Колумб. Териториите включват Европа, Азия и Африка (Древна Либия), включително и обкръжаващите ги острови. Използва се най-често в контраст с Новия свят, включващ Америка и Океания. Старият свят съвпада грубо с източното полукълбо, но все пак части от Ирландия, Великобритания, Португалия и Западна Африка, които попадат в западното полукълбо се считат за част от Стария свят, докато това не важи за тихоокеански държави от източното полукълбо като Австралия и Нова Зеландия. Понятието за три континента в Стария свят датира от античността. Техните граници са дефинирани от Птолемей и други географи от античността като минаващи покрай реките Нил и Дон. Тази дефиниция остава влиятелна и през средните векове.

Трети свят
Термините Първи свят, Втори свят и Трети свят, могат да се използват за разделяне на нациите по света в три големи категории. Понятието Трети свят е въведено в научната терминология от френския социолог и демограф Алфред Сови (Alfred Sauvy) през 1952 г., когато говори за бившите колонии, придобили независимост в резултат на разпадането на колониалната система. През 1956 г. терминът вече придобива гражданственост. По-късно Третия свят става синоним за страните, които не са свързани нито със Запада, нито със Съветския блок по време на Студената война. Днес Третия свят често се използва, за да се обозначат нации с нисък индекс на човешко развитие (ИЧР), независимо от тяхната политическа система (което означава, че страни като КНР или Куба, тясно свързани по времето на Студената война, често се наричат Трети свят). Според индексът на Международният валутен фонд България също е сред развиващите се страни. Все пак няма точно определение за Третия свят или за „Страни от Третия свят“, терминът се използва в най-широк смисъл. В академичните среди се смята, че терминът е остарял, колониален и неточен, но неговата употреба продължава. Като цяло страните от Третия свят не са толкова индустриализирани и технологично развити, както страните от ОИСР, и затова в академичните среди те се наричат „развиващи се страни“. Терминът Четвърти свят (най-слабо развити страни) се използва от някои автори, когато говорят за най-бедните страни от Третия свят, които нямат производствена инфраструктура и средства да я създадат. Също така най-често терминът се употребява за слаборазвити малцинствени групи или други потиснати малцинства от Първия свят.

Нов свят
Новият свят е наименованието на Америка, с което европейските мореплаватели и откриватели от края на 15 век (Великите географски открития), наричат земята отвъд Атлантика, противопоставяйки я на Стария свят – Европа, Азия и Африка, поради обстоятелството, че в новооткритите земи в сравнение със стария свят, всичко е ново и различно – природа, земеделски култури, нови хора със специфична цивилизация и култура – индианците и т.н. Според легендата, Христофор Колумб вярва до края на дните си в това, че е открил нов път към Индия, но скоро на всички става ясно, че Колумб е открил не нов презморски път към Индия, а нов континент. Главната заслуга за установяване на това, е на Америго Веспучи, на чието име е кръстен и новооткрития от европейците континент. По-късно към Новия свят се включва и Австралия с Нова Зеландия. Днес терминът Нов свят се използва рядко, само в исторически контекст, както и за разграничаване на биологичните видове и при класификация за произход на вината в лозаро-винарската индустрия.