Какво означава сбогом?

СБÒГОМ междум. 1. Поздрав към някого, изречен на тръгване при раздяла с него за продължително време или завинаги (основан на древното пожелание за защита, подкрепа от Бога С богом); прощавай. – Нà, вземи това – дрехи има тук… и бягай, Бойчо, и сбогом! Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 213. – Сбогом! – извика Момчил по отхождащите. – Не сбогом, а до скоро виждане! – чу се гласът на Игрил. Ст. Загорчинов, ДП, 420. За важна работа отивал той тая вечер при майка си: да ѝ целуне ръка, да ѝ каже сбогом, да ѝ обади, че тръгва вече за Балкана като войвода. З. Стоянов, Съч. III, 2008, 708. Сбогом, прощавай, невесто мила, / отивам ази в незнаен път. П. Р. Славейков, Н, 465. // Обръщение при раздяла с покойник, обикн. на погребението му. Всеки бързаше да каже „сбогом“ на покойницата и да почете последното ѝ пътуване до гроба. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 99. – Прощавай, дядо Гоце! – извика първият български министър и хвърли едно изкуствено борово клонче върху рендосания ковчег. – Сбогом, скъпи и незабравими покойнико! Ив. Динков, МВ, 105. Редакционния комитет на сп. „Обединение“ от името на всички млади читатели на списанието се покланя пред смъртните останки на своя велик учител [Ив. Вазов]. С неизразима болка в сърцето казваме „сбогом“ на своя обичан политически приятел и духовен вожд. Ст. Чилингиров, ПЗИВ, 587.

2. Разш. Поздрав при раздяла, обикн. по-кратка, отправен на тръгване към някого, с когото говорещият е бил на едно място; довиждане. Той стоеше до късно и си отиваше последен, без да каже сбогом или лека нощ. Й. Йовков, ВАХ, 21. – Сбогом, господин Моралец, до три дни видя щем ся пак. Й. Груев, (превод) БКн, 1859, февр., кн. 1, ч. 1, 88. „Не – каза Протогеров, – те са ваши работи, аз не мога, имам друга среща тази вечер.“ Тръгна пак към вратата. „Айде сега сбогом и довиждане.“ П. Ацев, С, 324.

3. Прен. Обръщение, възглас при напускане на някакво място, при раздяла с нещо или отказване от нещо. Запяха тъжно и милно: „Прощавай, сбогом, мила родино, / ази отивам в страна далечна“. Ал. Константинов, ДЧН, 6. Момчето целуна ръка на майка си. Притихна в топлата ѝ прегръдка. След миг се отскубна и въздъхна. „Сбогом, безгрижно и незабравимо детство“. Н. Янков, БЗС VI, 16. // Окончателно разделяне с нещо, отказване от нещо. Моментът беше дошъл, нямаше време за бавене. Времето изведнъж може да се стопли, реката отново да замръзне и тогава – сбогом, планове! П. Вежинов, ЗЧР, 89. Деветнадесет декара и два ара… По корем ще се помъкна, но ще ги изплатя. А изплатя ли ги – сбогом, сиромашийо! Г. Караславов, Избр. съч. І, 322.

4. Като същ. ср. Обикн. с предл. за. Прощаване, раздяла с някого за продължително или по-кратко време чрез изричане на поздрав, ръкуване, махане с ръка и др. Пред тяхната врата той се спря и ѝ подаде ръка за сбогом. К. Петканов, В, 71-72. Каза ни, че в селото камбаната непрекъснато биела, защото била обявена обща мобилизация. Тате ни събра нас – децата, даде ни по някоя пара и ни целуна за сбогом и късмет. Ат. Радойнов, ЛВ, 65. В този кратък път Радомир премисли целия си живот, прости се с всичките си другари, търсеше за последно сбогом своята любима. М. Смилова, ДСВ, 285. Другарите, там спрени на брегът / изпращаха им сетно сбогом, шапки / размахвали в издигнати ръце. П. П. Славейков, ЕП 1907, 79.

◊ Вземам си / взема си сбогом; (остар.) вземам / взема сбогом и (диал.) правя сбогом. Сбогувам се. Когато Павел си взе сбогом и тръгна, тя заплака и сълзи обилно потекоха по страните ѝ. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 64. Той искаше да си вземе сбогом от Гроздана и му подаде ръка. Й. Йовков, Ж 1930, 247. Дяконът се прощава с майка си, взема сбогом с най-близките си роднини. Ив. Унджиев, ВЛ, 43. Време е да си вземем сбогом с този град, преди да го напуснем. Н. Хайтов, А, 57. Параходчето дойде, он се качи. Он правил сбогом, че нема веке да се върне. СбНУ XLІ, 430. Вземам си / взема си сбогом от света и (остар.) вземам / взема сбогом от света. Прощавам се с живота в предсмъртния си час. Каква ли трябваше да бъде вината на Фатма в това безсмислено убийство – в славното унищожение, с което си вземаше сбогом от света синът ѝ? Преди да умре, Пазвантоглу показваше, че е все още властен да се разплати за своята господарска обида. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 44. Другарко, сещам аз, последний час настава, / час сбогом от света да зема / към своя хубав край се вече приближава / на земний ми живот тъжовната поема. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІ, 1958 [eа]. Иди <си> сбогом. Диал. Благопожелание при раздяла, изричано при тръгване, заминаване на някого от този, който остава на същото място; прощавай. А Ганка я изпращаше. – Иди си сбогом, стрина Нона! – Остани със здраве, Ганке! Елин Пелин, Събр. съч. I, 1958, 279. – Утре ще аз да дойда тука, знаеш, така, преди обед. Прощавай, свате! – Иди сбогом, свате! Много здраве си носи! Л. Каравелов, Събр. съч. І, 1965, 229. Иди сбогом, Дико Черногорче, / и по-скоро за сватба да дойдеш. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 6. Казвам / кажа сбогом на нещо. Окончателно се разделям с нещо, с което съм бил свързан обикн. дълго време, отказвам се от нещо; сбогувам се, прощавам се, скъсвам. В трето писмо той пише: „Казвам сбогом на женитбата, защото трябва да си спомниш това, което винаги съм казвал – „щом си наредя работите, не ще мисля да се женя“. А. Кондукторова и др., ХСР, 68. – Госпожо? – Огледалото ми, дете мое! Елеонор се огледа, видя бръчките на челото си, които от разстояние не се забелязваха, и въздъхна, смятайки, че с тази въздишка казва сбогом на любовта. М. Коева и др., Избр. тв I (превод), 314. Напускайки родния си град, каза окончателно сбогом на миналото си. Оставай / остани <си> сбогом. Остар. Благопожелание при раздяла, изричано на тръгване от този, който заминава; прощавай. Иванчо се наведе, поглади милото си детенце, улови Пенка за ръката и рече: „Остани си сбогом, Пенке“. Ил. Блъсков, ПБ ІІ, 86. Искал си да си отидеш, без да кажеш: останете сбогом, не ме забравяйте. Хр. Ботев, КК (превод), 135. Юнак на гора говори: – Остай си сбогом, прощавай, / горо ле, Рила планино. Нар. пес., Христом. ВВ II, 214.

Сбогом на оръжията
„Сбогом на оръжията“ (на английски: A Farewell to Arms) е роман на Ърнест Хемингуей, полу-автобиографична книга, издадена за първи път през 1929 година и посветена на италианската кампания по време на Първата световна война. Разказът е в първо лице от името на Фредерик Хенри, американски военнослужещ и шофьор на линейка в италианската армия. Заглавието е взето от стихотворение на английския драматург от XVI век Джордж Пийл. Романът, поставен на фона на Първата световна война, описва любовна връзка между американеца Хенри и английската медицинска сестра Катрин Баркли. Смятан е за един от най-въздействащите антивоенни романи на всички времена. Книгата става неговият първи бестселър. Романът е адаптиран няколко пъти, първоначално за сцената през 1930 г., като филм през 1932 г. и отново през 1957 г. и като телевизионен минисериал от 1966 г. През 1996 г. филмът „В любов и война“ режисиран от Ричард Атънбъро и с участието на Крис О'Донъл и Сандра Бълок, показва живота на Хемингуей като шофьор на линейка в събитията преди да напише „Сбогом на оръжията“.

Не казвай сбогом
„Не казвай сбогом“ (на английски: Gone Girl) е американски филм от 2014 г., трилър на режисьора Дейвид Финчър. Сценарият е написан от Джилиан Флин по едноименния ѝ роман от 2012 г.

Сбогом любов
„Сбогом любов“ е български 3-сериен телевизионен игрален филм от 1974 – 1976 години на режисьора Мариана Евстатиева-Биолчева, по сценарий на Рангел Игнатов и по романа на Игнатов „Сбогом, любов“ от 1972 г. Оператор е Емил Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Александър Бръзицов. Едноименната песен се изпълнява от Йорданка Христова. Филмът е изработен от киноцентъра Бояна по поръчка на Българската национална телевизия. Редактор: Кольо Николов, а художник на филма е Анастас Янакиев.

Синоними на думата: сбогом

довиждане