Какво означава резонанс?

м., само ед.
1. Спец. Способност на едно тяло да трепти и да звучи под влияние на друго тяло.
2. Спец. Способност да се усилват звуковите вълни, като се отразяват по определен начин.
3. Прен. Отзвук, отглас. Събитието получи резонанс и у нас.

Резонанс
Резонанс във физиката (на френски: résonance) е явление, което настъпва при изравняване на честотата на външната сила с честотата на собствените трептения на системата и се изразява в рязко нарастване на амплитудата на принудените трептения.

Ядрено-магнитен резонанс
Ядрено-магнитният резонанс или по-често във физиката като ядрен магнитен резонанс (ЯМР) е физично явление, при което атомни ядра с различен от нула спин, поставени в магнитно поле, поглъщат и повторно излъчват в условието на резонанс поради преориентацията на магнитния им момент. Специфичната честота на резонанса зависи от силата на магнитното поле и вида на атомния изотоп. Най-често използвани изотопи са 1H и 13C. ЯМР дава възможност да се наблюдават специфични квантови магнитни свойства на атомното ядро. Прилага се при изучаването на обекти и явления в молекулната физика, кристалографията и др. чрез ЯМР спектроскопия. В медицината ЯМР се прилага широко в апаратите за магнитно-резонансна томография като нерентгенов метод за изобразяване на органи, различни части на човешкото тяло. Снимат се образи на нервната система, мозъка, гръбначния стълб, меките тъкани, скелета, мускулите, ставите, сърдечно-съдовата система и други. ЯМР се приема като метод с висока диагностична стойност, подходящ особено при пациенти, на които се налага за кратко време да се направят няколко последователни изследвания и да се избегне рентгеновото лъчение.

Орбитален резонанс
Орбитален резонанс в небесната механика настъпва, когато тела в орбита упражняват периодично гравитационно въздействие едно върху друго, обикновено защото техните орбитални периоди имат съотношение, което е малко цяло число. Най-често такава връзка се среща между два обекта. Физическият принцип зад орбиталния резонанс е сходен с бутането на дете на люлка, при което орбитата и люлката имат честота на собствените трептения, а тялото, което бута, го прави периодично по такъв начин, че да има кумулативен ефект върху движението. Орбиталните резонанси значително засилват взаимното гравитационно влияние на телата, тоест способността им да променят или ограничават орбитите си взаимно. В повечето случаи това води до нестабилно взаимодействие, при което телата обменят импулс и променят орбитите си, докато резонанса изчезне. При някои обстоятелства резонансната система може да бъде стабилна и самокоригираща се, така че телата да остават в резонанс. Пример за това е резонансът с отношение 1:2:4 на Юпитеровите спътници Ганимед, Европа и Йо, както и резонансът с отношение 2:3 между Плутон и Нептун. Отношението 2:3 на резонанса в случая на Плутон и Нептун ще рече, че Плутон завършва две свои орбити за времето, за което Нептун завърша три свои орбити. Нестабилният резонанс между вътрешните спътници на Сатурн поражда пролуки в пръстените на планетата. Частният случай на резонанс с отношение 1:1 между тела със сходни орбитални радиуси кара големите обекти в Слънчевата система да изхвърлят повечето други тела, споделящи орбитите им.