Какво означава рано?

РА̀НО нареч. 1. В началото на определен период от време (сезон, месец или част от денонощието), когато започва нещо. Противоп. късно. През този месец се извършва предзимното засяване на магданоза, което целѝ семената да не поникнат през зимата, а рано през пролетта. Дем., 2001, бр. 281, 11. Рано сутринта, когато дрезгавината на близкия ден вдигна косачите, те видяха, че Лазо не беше при тях. Елин Пелин, Съч. І, 15. Неочаквано се разчу и бързо се разнесе нова и тревожна мълва: идели към границата много румънски войски. Граничните войници се прибрали и рано на другия ден щели да си ходят. Й. Йовков, Събр. съч. І, 1976 [еа]. Едната от вълчиците се беше научила да издебва стадата на водопоя. Пазачът лесно разбра това .. и започна от своя страна да дебне вълчицата. Избра едно дърво, направи прикритие в клоните му и рано следобед се притаяваше горе. Д. Цончев, М, 7. Мария .. започва да дреме още рано вечерта, а сутрин е на крак с изгрева. Ст. Биячев, ЛЕЧ [еа]. Много рано през нощта потеглих от Охрид и в зори пристигнах на билото на Петрино. К. Николов, СЕУ [еа]. Тези промени могат да станат рано през есента. // В началото, навреме. Болестта е открита рано, нищо лошо няма да се случи. Ст. Христозова, ДТСВ, 41. — Света Богородичке, и аз да не се усетя по-рано. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 61. // В ранна младост. Бяха я [Анна] омъжили рано, според юдейския закон, за слава на мъжа, комуто беше отредена. И. Тачева, ЖПК [еа]. ● Удвоено р а н о-р а н о. Омъжих се рано-рано — на двайсет години. Затова сега, на 36, имам голям син. Банк., 2007, бр. 45 [еа].

2. Преди съмване, на зазоряване; призори. — Ние утре с децата ще идем на Чуката .. рано, в зори ще тръгнем. А. Страшимиров, К, 69. Мъжете отиваха рано, по тъмно още в чаршията, а жените по цял ден ходеха из къщи и по двора. Д. Талев, ПК, 8. // С гл. с ъ м в З л. ед. Означава, че още не се е зазорило, не се е развиделило. Рано е, едва запели, / ни срещат птици с пълен глас / и млади клончета навели / отърсват върху нас. Л. Станчев, ПВ І [еа].

3. Преди определеното, обичайното за извършването на нещо време. Противоп. късно. Тая вечер поп Лука пусна рано жътварите си на почивка и не позволи като през други вечери хора̀ и веселби. Елин Пелин, Съч. І, 126. — Ний обядваме в 5 часа обикновено, но днес можем да обядваме и по-рано. Ал. Константинов, БГ, 44. Бабата си купи две ярки, да си има пресни яйчица .. — Нека рият мънинките. Така по-рано ще пронесат. Сп. Йончев, СбСт, 151. Сутрин, като поподскочеше слънце, Аго ги [воловете] докарваше, напояваха ги на кладенеца и отиваха да орат. Веднаж Аго си дойде много рано. Й. Йовков, Събр. съч. III, 1977 [еа]. Плахи звездици в небо потъмняха; / рано, без време, петлите пропяха. П. П. Славейков, ЕП 1917, 28. Тръгнала Меца, но тука / чула кълвачът да чука. / — Слушай, другарю, от вчера / мисля си да те намеря, / чукаш от тъмно в гората, / рано ми будиш децата! СбХ, 184. Тази сутрин Росица излезе много рано от къщи. Δ Днес те си легнаха рано. // С гл. с ъ м в З л. ед. Означава, че не е дошло времето за извършване на нещо. Царят на духовете казал, че ще направи това, когато му дойде времето: още било рано. Н. Райнов, КЧ ІІ, 10. Когато късно през нощта Стоян се събуди, видя го на същото място. — Рано е още. Й. Йовков, СЛ, 184-185. Млад да се жениш — рано е, стар да се жениш — късно е. Послов., П. Р. Славейков, БП І, 270. Беше рано за вечеря, затова се поразходихме на кея. l Удвоено р а н о-р а н о. Една сутрин, рано-рано, под прозорците се развикаха свраки. Й. Радичков, ПВ [еа]. На другата заран той [просякът] я [царкинята] избутал рано-рано от леглото и я накарал да се залови за домакинството. Д. Стоевски и др., ПБГ (превод) [еа]. ● Нар.-поет. Р а н о р а н я в а м. Ставам от сън много рано, по-рано от обичайното време; подранявам. Рано ранила Гергана, / станала, та ся умила. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 937. — Невесто, млада невесто, / .. / чие е тава девойче, / шчо рано рани на вода? Нар. пес., СбНУ ХLVІІІ, 101. — Кое ми цвете, Лазаре, / най-рано рани, .. / най-рано цъфти? Нар. пес., СбНУ V, 24. Коя ми е звезда най-рано ранила? Нар. пес., СбНУ ХХІХ, 112. // Преди очакваното, обичайното време за настъпването на нещо; преждевременно, без време. Във филма [„Трампа“] .. участва и Петя Дубарова, талантливата млада поетеса, която рано си отиде от живота, неспособна да приеме фалша и компромисите. Дем., 2001, бр. 124 [еа]. Ще кажеш ли защо тъй рано / косата дива посивя, / защо над мъжкото ти рамо / се сведе лудата глава? Ст. Стойчев, МСП [еа]. Не раждай ма, мамо, / бяла и червена, / да не умра рано / млада и зелена. Л. Каравелов, Съч. І, 64.

4. Обикн. в сравн. или превъзх. степен и с предл. о т — преди някого или всички. Един от тях се опомнил по-рано и със страшен вик размахал щика си из въздуха. Св. Минков, ПК, 5. В празник дядо Славчо отиваше в черкова .. най-рано от всички. Т. Влайков, Съч. І, 4. Пристигнах на срещата по-рано от батко. Δ Вечерницата изгрява най-рано от всички звезди. Δ Завърших училище по-рано от връстниците си.

5. Само степенувано. І. В сравн. степен. а) Преди определено време, преди някакъв момент, който е точно определен; преди това, по-напред. Един-два часа по-рано там Огнянов .. даваше друга посока на работата. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 187. — Тряба да влезем в някоя гостилница да закусим. — Наистина, .., но по-рано е нужно да се дегизираме. БД, 1909, бр. 28, 2. — Молебен, а? — Да бях знаял по-рано, нямаше да ходя в града. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 91. — Щом чуеш рога и ще .. пуснеш [кучетата]. По-рано в никой случай. Ем. Станев, ЯГ, 104. б) Преди неопределено време, преди някакъв момент или период от миналото, който не е точно определен, не е известен; някога. По-рано [Богдан], щом се върнеше от нивата, залавяше се на работа из двора. К. Петканов, Х, 29. — Аз по-рано не носех брада и нямах тъмни очила. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 110. Албена си беше същата Албена, само че не се смееше, очите ѝ не играеха, както по-рано, а наведени под тънките вежди, гледаха надолу. Й. Йовков, Събр. съч. ІІ, 1976 [еа]. Тя и по-рано си бе хубавичка, а откак се ожени, още повече се разхубави и разцъфтя. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 207. — Всичко ще получиш — рекла пчеличката и го завела в стаята, където по-рано живеела ламята. А. Каралийчев, ТР, 131. Той [сомът] не кръстосваше както по-рано всички вирове надлъж и нашир, за да си търси храна. Д. Калфов, КР, 7. в) С предл. о т. В период или момент, който е минал спрямо друг момент (на действието, говоренето); някога, преди. Онова чувство на угризение, което от по-рано още бе зело да мъчи стрина Венковица, сега .. зафана още по-силно да я бори и измъчва. Т. Влайков, БСК I, 310. Старецът залагаше тоя капан в набелязано от по-рано място. Ем. Станев, ЯГ, 43. Сигурно [сърните] бяха слезли ниско към дола, около хранилките, които горските направиха от по-рано и Горазд бе заредил със сено. Д. Фучеджиев, Р, 221. г) Предварително. Телеграфирайте ми по-рано кой ден ще дойдете. ІІ. В превъзх. степен — не преди определен момент или период. Най-рано през 2000-та година държавата ще започне да финансира политическите структури. Сега, 1999, бр. 40 [еа]. Промените могат да станат най-рано през есента.

◊ За кое по-рано. Разг. Употребява се, за да се подчертае недостигът, отсъствието на достатъчно средства; за кое най-напред. Кое ще направи той с един заем от няколко стотин лева? За кое по-рано? Й. Йовков, Ж 1920, 10. Кое по-рано д а (щ е) с т о р я, н а п р а в я, к у п я и др. Употребява се, за да се подчертае затруднение, объркване, поради натрупване на много неща за извършване, всяко от които не може да бъде поставено на първо място по значение, да бъде предпочетено пред друго, други, на които е равностойно. Като чуех някой да минава отвън, все изтичвах пред къщи и виках подир минувачите: „.. Ако видите брат ми Лазар, кажете му да се върне веднага, ама веднага да се върне в къщи!“. На всичкото отгоре и следя да не изпусна билкаря — не знаех кое по-рано да сторя. Св. Иванчев, КА (превод) [еа]. Рано или късно. Разг. Рано, късно. Остар. Употребява се, за да се подчертае, че нещо непременно ще стане в бъдеще, в неопределен момент, някога. Правдата не стои много време покрита. Рано или късно тя блясва, като слънце след бурята. К. Величков, НС, 43. Бъди уверен, че рано или късно положените усилия ще се възнаградят богато! Й. Вълчев, Б [еа]. А балкански извор хладни / сè си клочи, сам, в горица. / Рано, късно други жадни / дo щат тамо за водица. Ив. Вазов, Събр. съч. ІV, 1976 [еа].

— Други (диал. и остар.) форми: р а н, р а̀ н о м.

Ран Босилек
Ран Босилек е псевдоним на Генчо Станчев Негенцов, български писател, поет и преводач.

Рана
Раната (на латински: vulnus) е вредно въздействие на кожата, причинено от разкъсване, разрязване, пробождане или въздействие с предмет или сила, при което се нарушава външната цялост на кожата. Раната може да е животозастрашаващо състояние при дълбоки рани, продължително кървящи рани и такива, които за замърсени с патогенни микроорганизми. Попадайки в кръвоносната система, бактериите могат да причинят сепсис.

Национална стратегия „Ран-Ът“
Националната стратегия „Ран-Ът“ или планът „Ран-Ът“, е план за преход към пазарна икономика, изготвен в рамките на 6 месеца от Националната търговска камара на САЩ по молба на последното правителство на Народна република България (в лицето на Андрей Луканов) и поръчан през март 1990 г.

Синоними на думата: рано

сутринта, заранта, на съмване, на ранина несвоевременно, преждевременно навреме, овреме, своевременно