Какво означава пък?

ПЪК1 съюз. І. З а с ъ п о с т а в я н е. 1. Свързва части на изречението или прости изречения в едно сложно при посочване на някаква разлика, несъответствие, несходство между изразяваните от тях факти, действия и под.; а2, ала1, ами1. Лукави станахте вие селяците .. Гледам ги в съдилището... Овчичка такъв, глупав, пък той цял вълк! Елин Пелин, Съч. І, 43. Млад човек, пък с брада! Това не учудвало хората, макар по онова време брадите да излизали вече от мода. Ст. Станчев, НР, 128. Голямо момиче, пък да играе с деца! Просто срамота! П. Вежинов, СО, 47. На̀, Димитровден е, пък аз, гдето се вика, и зърно не съм събрал за хака си. Й. Йовков, Ж 1945, 20. — Ама да не ти е студено тука — стаята изстива, пък виж как си облечена, по градски, а тука е планина. Д. Талев, И, 206. Спират го [Бойко], закачат го и във всяка къща му отварят врати да влезе... Пък Койка я е страх да надникне през плет да го види. П. Тодоров, И, 94. Стар човек, пък се вдетинил.

2. Свързва прости изречения в едно сложно, когато се съпоставят последователни или едновременни действия; а2. Остави го да си спи, пък ти ела. Елин Пелин, Съч. І, 183. — Дай ми и лампата насам, пък ти .. легни си. Й. Йовков, Ж 1945, 36. Той взе мотиката от Тинка да ѝ доизкара браздата, пък нея прати да слага за пладнуване. Т. Влайков, БСК І, 258. Баба Меца клекнала до меда и рекла: — Аз ще вардя гърнето, а ти, Ежко, тичай да повикаш моите мечета да похапнат и те от медеца. Ти после ще вардиш тука, пък аз ще повикам твоите ежлета. Ран Босилек, ВП, 76. Изпратих момичето, пък аз се върнах.

ІІ. З а п р о т и в о п о с т а в я н е. 1. Свързва две изречения, когато второто изречение изразява действие, което противоречи на очаквания резултат от действието в първото изречение; но, обаче, ала1, а2. — Толкова скиташ, пък никога не съм те видяла да се върнеш с лов. Елин Пелин, Съч. ІІ, 58. — Някога малоумните са по-разумни и по-човечни от умните... Уж не знаят какво говорят, пък говорят каквото трябва да се каже. Ст. Чилингиров, ХНН, 179. Уж се правеше нещо там горе, говореха и пишеха против картели и спекуланти, пък положението не се подобряваше, наопаки, от ден на ден ставаше по-тежко, по-лошо и по-непоносимо. Г. Караславов, Избр. съч. І, 200. Дума стрела не е, пък в сърцето са забива. Погов., П. Р. Славейков, БП І, 153-154.

2. Свързва две изречения, когато действието в първото изречение е в някакъв смисъл противоположно на действието на второто изречение; но, обаче, а2. А не помниш ли как напусна постелята ми .. Ти не помниш, пък аз помня и нема да забравя. Д. Талев, И, 207. — Защо си още тук? — фучеше той [вятърът]. — Защото... Защото... — заекна уплашената птица. — Трябва да прелетя морето, пък ме е страх. П. Бобев, ГЕ, 36-37. Обеща да дойде, пък не дойде.

ІІІ. З а п р и с ъ е д и н я в а н е. Присъединява части на изречението или изречения, с които се допълва, уточнява, разширява казаното преди това (обикн. пред съюза и); а2. Тя .. все беше заета с някаква много важна работа, която държеше по-далеч от него, пък и той никак не пожела да узнае какво шиеше тя. Д. Талев, ЖС, 92. Такава вода вие нийде, вярвам, не сте виждали. Сълза, сълза — толкова бистра! Пък и студена! Т. Влайков, Съч. І, 1941, 49. Той вървеше с мъка из дебелия замръзнал сняг. .. Пък и студено беше. По мустаците му нависна лед. Елин Пелин, Съч. ІV, 243. Никой на света не знае толкова много приказки, колкото Оле-затвори-очички. Пък и умее да ги разказва. Св. Минков, СЦ (превод), 15. Аз ще си намеря квартира и ще се преместя, щом като... Нали така, чичо, е по-добре и за мене, пък и за тебе! М. Грубешлиева, ПИУ, 25.

ІV. З а с ъ е д и н я в а н е. 1. Свързва еднородни части в изречението при изреждане, изброяване, като се повтаря пред всяка от тях, за да се подчертае, че казаното се отнася до всички изредени факти, действия; и2. Той е хубавец, пък талантлив, пък и предприемчив.

2. Свързва прости изречения, означаващи последователни действия, в сложно съединително; и2, па1. — Ха, яж и ти — покани той снаха си, — яж, пък лягай. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 11. Кажи ми, сестро, де Караджата! / Де е и мойта вярна дружина? / Кажи ми, пък ми земи душата. Хр. Ботев, Съч. 1929, 17. Стани, пък се измий, пък закуси и тогава сядай да четеш.

V. В съчет. с други съюзи (а, или, но, то и др.), употребени със същото значение (като пък в І. 1. и ІІ.), при което се постига усилване, подчертаване на това значение. Баща си той и не помнеше. А пък майка му го остави на девет години. Т. Влайков, Съч. І, 1941, 19. Михо не беше като Златан земеделец, но пък от всички други работи разбираше. К. Петканов, БД, 13. — Господ и рожба ще ви даде. Ех, ние си нямаме — то пък на вашите ще се радваме. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 116. Те [момите] предяха, хрускаха в уста пуканици и ту се зазяпваха в учителката, ту пък си прихапваха устните. А. Страшимиров, К, 3. Кой не знай Чавдар войвода? / Кой не е слушал за него? / .. / Овчар ли по планината / или пък клети сюрмаси! Хр. Ботев, Съч. 1929, 32.

◊ Пък (и) да сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за отстъпване. Колко бяха те [чувалите с жито]? Аха, деветдесет килограма. Ама знаеш ли, от тях не съм взел мостра. Пък и да съм, смесил съм я с твоите. П. Спасов, ХлХ, 108. Щур човек! Вземи парите, па бягай, никой те не видял. Пък и да те е видял, късмет ти е! Ст. Даскалов, БМ, 35. Пък да дойде, щом иска, макар че сега не му е времето.

ПЪК2 частица. Разг. 1. За подчертаване на смисъла на отделни думи в изречението. Когато малките леят куршуми, той трябва пък топове да лее. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 20. Лазар чу как тя изхлипа и подсмръкна. Ех, нека си поплаче пък малко старата майчица. Д. Талев, ПК, 465. Яд ме е пък, че все на светица се прави, все на черкова ходи и надолу гледа. Чудомир, Съч. ІІ [еа]. Този сейф [на кораба] пък може да бъде отворен само от Гемо, след като той получи съответния сигнал. Л. Дилов, ТС [еа]. — Темелко, я чуй ма, — рече Дочкин, — да не е пък настинала? Й. Йовков, ВАХ, 189. Не искам пък все аз да копая лозето. Δ Да не би пък тъй да ми се видяло? Δ Може пък да не е същият продавач. // След въпросителни думи — за подчертаване, усилване на смисъла им. Как пък тъй видя, че прозорецът ти свети? Осемнайсет километра има оттам! А. Гуляшки, СВ, 316. Да, той е — Душко... А къде ли пък отива по това време? К. Ламбрев, СП, 19. — Ще се годяваш ли? .. — Годеж ли? Откъде пък го измисли? К. Петканов, В, 241. — Добър вечер, бай Иване, — каза Гороломов .. — Отде пък знаеш, че се казвам Иван — каза след малко той. Й. Йовков, ПГ, 12. Дали пък не крие истината? Δ Защо пък да не пея?

2. За подчертаване на отделни думи в изречението при израз на възхищение или учудване, изненада. А колко хубави пък бяха тия планински околности! Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 95. Алените ѝ устица като с пара̀ са разрязани .. Пък очите! Че то такива черни и живи очи и такъв мил и благ поглед може ли да ги има на друго място! Т. Влайков, Съч. І, 1941, 9. Отвъд — черниците! Какви им са огромни бубонките! Пък сладки! Като мед! К. Христов, ЧБ, 4. Пък един петмез правим от захарната метла, чудо! Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 187. Пък хора, хора! От всички страни, по всички пътеки идат хора един през друг. Елин Пелин, Съч. ІІ, 34.

3. В съчет. с въпр. местоим. к а к ъ в, к а к в а, к а к в о, к а к в и, ч и й, ч и я, ч и е, ч и и. За изразяване на неодобрение и пренебрежително отношение. Какво пък е това устройство — толково неудобно! Δ Каква е пък тази статия! Δ Какви пък са тези номера!

4. В съчет. с лич. и показ. местоим. (т и; т а я, т о я, т и я, т а з и, т о з и, т е з и). Разг. За подчертаване при израз на лек укор, раздразнение, неодобрение. — Леле, Марине, — рече Момчилка страхливо, — ами ако те хванат? — Ти пък! — обърна се Марин към нея със слаба нотка на укор. Д. Ангелов, ЖС, 80. — Ех, пък и тия! — махна досадно с ръка Николай, сякаш искаше да спре звънеца. — Тъкмо сега ли намериха. П. Проданов, С, 6. Гледай го пък този, прави се на глух! Δ Eх, пък тая Вили!

◊ Какво пък. Разг. За означаване, че нищо особено не е станало, че може и така; какво толкова, голяма работа Научните изследвания на Антарктида .. са изключително трудно нещо. Те не са по силите на всяка държава и на всеки учен. Но какво пък? Нали в науката леки пътища няма? К, 1970, кн. 1 [еа]. — Чакай! Не така — хвана го за ръката Милко. — И тука трябва умение. — Какво пък? И така може. — Може! Само ще я размътиш. П. Проданов, С, 126.

Пък (спътник)
Пък е естествен спътник на Уран, за който са известни само основните данни като орбита, размери и албедо. Открит е на снимки заснети от Вояджър 2 през 1985 г. Получава предварителното означение S/1985 U 1. Понякога бива наричан още Уран 15. Пък е шестият по големина спътник на Уран, с размери и орбитално разстояние между тези на Миранда и Порция. Спътникът е единствения, открит от Вояджър достатъчно рано, за да бъде възможно детайлното му заснемане от апарата. Пък носи името на духа Пък от пиесата Сън в лятна нощ на Шекспир, който също така присъства и в келтската митология.

Пък
Пък може да се отнася за: пък – вид междуметие Пък (Шекспир) – герой от пиесата „Сън в лятна нощ“ на Шекспир Пък (спътник) – спътник на Уран Пък (музикален инструмент) – музикален перкусионен инструмент Пък (списание) – американско хумористично списание

Пък (Шекспир)
Пък, познат още като Робин Гудфелоу, е герой от пиесата на Уилям Шекспир „Сън в лятна нощ“, който е базиран на едноименния персонаж от английската митология. Пък е умен и палав елф, който е персонификация на умелия измамник или на хитрия негодник. В пиесата Пък е представен като проницателен и хитър дух и весел скиталец в нощта. Той е шутът на Оберон, кралят на елфите, който постоянно се забавлява с всяка възложена задача.

Синоними на думата: пък

а, но, обаче (частица) ала, все пак