Какво означава пуф?

ПУФ междум. За наподобяване, възпроизвеждане на шум от енергично изпускане, излизане на силна струя въздух, дим и под. Изтърси се от водата, пуф! и пръсна вода през увисналите си мустаки. Ал. Константинов, БГ, 14. Като извади чичо Митуш шилото, нещо каза: пуф, пуф — като че се отвори клапа. Газовете, насъбрани в стомаха на животното, заизлизаха. Й. Йовков, АМГ, 100. Локомотивът, чийто комин двамата виждаха да се чернее, пронизително изсвири. Само след миг изсъска едно „Пуф“, после едно „паф“ още едно „пуф“, затракаха колелетата, отекна далечно „ураа“. П. Стъпов, ГОВ, 122. Той [Златан] доближи праханта до топчето. Мек, задавен звук — нещо като — пуф! — се чу и кълбо задушлив дим се дигна над храсталака. К. Константинов, СЧЗ, 91.

Пуф
Пуф (на френски: pouf) е ниска табуретка или подложка за крака, цялата покрита с плат или кожа. Ако табуретката е по-голяма и има пространство за съхранение вътре в нея, тогава се нарича отомана. Пуф е създаден във Франция. За първи път думата pouf е била употребена през 1553 г.