Какво означава пусто?
ПУ̀СТО нареч. 1. Безжизнено, безизразно, безчувствено. Очите му [на фон Гайер] гледаха пусто, без никакъв израз. Д. Димов, Т, 519.
2. С гл. с ъ м, с т а в а м и под. в З л. ед. а) Означава, че някъде липсва движение, шум, признаци на живот; неоживено, безлюдно. В тая кръчма, .., неприветлива и тъжна като неговата душа, беше тихо и пусто. Елин Пелин, Съч. III, 27. В лесът владееше тишина и безмълвие дълбоко. Глухо, пусто. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 24. Научена с повече хора в къщи, — като си бе дома Колчо и като бе досега окол нея невястата с детето –, сега ѝ се видеше глухо и пусто в къщата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 303. В къщи се завърнах, пусто ми се стори: погледнах детето — то вече заспало. М. Минева, МП, 23. Пенка се свести, но едвам след един час. Никой нямаше около нея; отвън на двора беше като пусто и глухо: сичките, предадени на сън, спяха спокойно. Ил. Блъсков, ПБ III, 7-8. б) Обикн. при крат. лич. местоим. в дат. Означава, че някой усеща пустота, празнота, липса на движение, шум, оживление. А вечер, кога сенки застелят земята и птиците небесни две по две се заприбират към гнездата си, сякаш и в моята душа почваше да се мръква — и тъй пусто, глухо ми беше, че отщява ти се и живот. Ив. Кирилов, Ж, 53. Зная ли какво ми е? Тъжно ми е, пусто ми е, ядосан съм... Искам да мълча, да ходя, да скитам. К. Калчев, ПИЖ, 179. Поиска да се надсмее на циганите, но смехът не дойде. Сякаш някой изведнъж грабна мислите му. Стана му пусто, глупаво, противно. В. Ченков, ПС, 135. Ти ме покори с твоята любов, а нямам сили да я задуша. Станах твой двойник. Когато ме докоснеше, цялото ми тяло трепереше, сърцето ми примираше. Сега ми е пусто на душата, стоя като над пропаст. Ради, пожали ме! Ст. Мокрев, ЗИ, 310. Тогава, когато го [Яворов] очакваме да лети щастлив върху крилата на поетическата слава, ние смаяни четем изповеди в писмата му от тоя род: „Пусто и тясно ми е навсякъде“. ЛФ, 1958, бр. 2, 2.
3. Като частица. Диал. а) За изразяване на недоволство, досада, отегчение от нещо или от някого. — Война ли е, пусто, не ми я хвали — угрижено говореше Узуница. — Умират сега млади, силни мъже. Колко къщи ще се зачернят. В. Нешков, Н, 178. Много вицове казаха, ама пусто, не мога да ги помня. Г. Мишев, ЕП, 157. Обидно е, знаеш, за един честен човек да каже в днешно време, че е член на управляваща партия. И отдавна да съм я напуснал, ами — пусто! — не знае човек положително, кои идат след това. Чудомир, Избр. пр, 61. Запей, бе Дядка! Напук на сиромашията! Их, пусто бре-е! Елин Пелин, Съч. I, 20. б) За изразяване на почуда, удивление, възхищение от някого или от нещо. — Холан, Йордане, — засмя се Нейко — пък пусто много знаеш! Й. Йовков, Ж 1930, 84. Пощипва ги люто студа, / но нищо им — тям им е топло вътре: / Хе, пусто, нали е севда! К. Христов, Избр. ст, 201.
Нова Брезница
Нова Брезница или Пуста Брезница (изписване до 1945 година: Пуста Брѣзница, ; на македонска литературна норма: Нова Брезница) е село в община Сопище, Северна Македония.
Пуста река
Пу̀ста рѐка (изписване до 1945 година: Пуста рѣка; на македонска литературна норма: Пуста Река) е село в община Крушево, Северна Македония.
Пусто село (община Соколац)
Пусто село (на сръбски: Пусто Село) е село в Босна и Херцеговина, разположено в община Соколац, в ентитета на Република Сръбска. Намира се на 885 метра надморска височина. Населението му според преброяването през 2013 г. е 21 души, от тях: 21 (100 %) бошняци.