Какво означава псевдо-?

Първа съставна част на думи, която има значение мним, лъжлив, напр. превдокултура, псевдофилософ, псевдонаука и др.

Псевдо-Маврикий
Псевдо-Маврикий е условен псевдоним, с който в научната литература е прието да се нарича неизвестен по име византийски военачаник, военен теоретик и автор от края на 6 и началото на 7 век. Псевдо-Маврикий е авторът на обширния военен трактат „Стратегикон“, който дава ценна информация за славяните. От съдържанието на съчинението става ясно, че авторът му е военачалник или император, който е воювал срещу славяните. И до днес в историческата наука не е изяснено кой се крие под този псевдоним - неизвестен ромейски офицер или самият император Маврикий. На повечето от запазените ръкописи на „Стратегикона“ стои името на император Маврикий, но на един ръкопис е посочено името Урбикий.

Псевдо-Гебер
Псевдо-Гебер (на латински: Pseudo-Geber) е името, използвано от съвременните изследователи, за неизвестен европейски алхимик от 13 век, понякога идентифициран с Павел Тарантски, който пише на латински книги по алхимия и металургия, подписвайки се като „Гебер“. Гебер е латинизирана форма на името на хорасанския алхимик от 8 век Джабир ибн Хайян, който се ползва с голям авторитет през тази епоха. Съвременниците на Псевдо-Гебер смятат, че книгите му са преводи от арабски на произведения на Джабир ибн Хайян, но по-късно е установено, че това са оригинални текстове.

Псевдо-Симеон
Псевдо-Симеон (Pseudo-Symeon) е условното име, с което се означава анонимният автор на една компилативна византийска хроника от края на X век, чийто текст е запазен в Codex Parisinus graecus 1712 - препис от XII или XIII. Първоначално тази хроника е била приписана на Симеон Магистър и била издадена под негово име. По-късни изследвания доказали, че хрониката на Симеон Магистър и тази на Псевдо-Симеон са две различни произведения, използващи общ първоначален извор, от който е черпил и Продължителят на Теофан. Хрониката на Псевдо-Симеон описва историята от библейското сътворение на света до 963 година. За 812 година неизвестният автор използва за източници Теофан Изповедник и Георги Амартол.