Какво означава пряко?

ПРЯ̀КО нареч. 1. По права линия, по най-късия път; право, напряко. — Па слушай, хий — обърна се баща му към него, — като минеш през Заини колиби, отбий се да кажеш на Коле, да ми донесе кожуха. Чу ли? — Нека мине пряко, бе човече, защо да се отбива през Заини колиби. Къде ти са пустите му Заини колиби! Елин Пелин, Съч. IV, 241. — Отиваме за Добрич. Рекохме пряко да ударим. Ив. Вазов, Съч. ХII, 121. Но като стигнахме пътя, що преко сече долината, / сварихме още несекнал потока коли и човеци. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 90. Корабът пряко / лети напред в мъгли и тъмнина, / клони, извие — и лети пак леко — / и праскат глухо мокрите платна. К. Христов, ПВ, 15. Ще мина през ливадите — по-пряко е.

2. Без посредничеството на някого или на нещо; направо, директно, непосредно, непосредствено. Противоп. косвено. От всички славянски страни България възприема най-рано апокрифната литература пряко от Византия. Д. Петканова, СБЛ І [еа]. С втората си повест той съвсем пряко влияе за засилване на критичното обществено чувство у българина. Г. Константинов, ПР, 34. Иванов, който не беше пряко заинтересовано лице .., препоръча авторитетно да изберат за депутат г-на Хрисантова. Ив. Вазов, Съч. VI, 201. Кметът и народните съветници се избират пряко от населението. Мор. пр VIII кл, 77. Халогенните елементи не се съединяват пряко с кислорода. Хим. VIII кл, 1965, 100. Бизнесът е пряко обвързан с магистърската програма. // Чрез пряка връзка в реално време; директно. Телевизия NBC организира голям концерт в Ню Йорк, който ще се излъчва пряко от 8 часа местно време. П, 2005, бр. 2 [еа]. Предаваме пряко от мястото на събитието.

3. В съчет. с прил. п р о т и в о п о л о ж е н. За означаване, че нещо е диаметрално различно в сравнение с друго. Как да обичате противника си? Как да разбирате човек, чиито идеи са пряко противоположни на вашите? Сл. Мундрова, ЖБГ (превод) 1999 [еа]. Домът при Йовков има силно амбивалентен символен статус. Въпреки „нормалното“ ни желание да го мислим в категории на представите за сигурност и уют, той нерядко изненадва с метафоричното си присъствие в един пряко противоположен изразен план (гроб, гробница). М. Кирова, ЙЙ [еа]. За художеството той има изключително аристократически възгледи — пряко противоположни на възгледите на негова велик съотечественик, демократ в живота и художеството. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 111.

4. Рядко. Напречно, напреки. За да ся забележи делението на кобилицата, турят на блюдото киек с известно тегло, та па местят връвта, докле да дойде кобилицата да ся спре пряко. Н. Геров, ИФ, 98.

5. Остар. В съчет. с гл. к а з в а м, г о в о р я, з а я в я в а м и под. Без заобикалки; директно, направо, открито. Да, ще ѝ заяви пряко, решително, че никаква законна връзка няма между тях. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 103. Първият .. пряко му каза: — Челеби, имаш ли пари? Ив. Вазов, Съч. ХII, 131. — Тя тази ме не грей! Все празни приказки! Чуй, да ти кажа пряко защо сме ний дошли. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 103. Този човек е притежавал мъжество да казва пряко онова, което мисли. С. Радев, ССБ I, 5.

– Друга (диал.) форма: п р ѐ к о.

ПРЯ̀КО предл. Остар. и диал. 1. През (в 1 и 2 знач.). Тук-таме пред съседни порти няколко мъже заринаха снега: пряко засипаната пъртина премина подранил планинец. П. Тодоров, И II, 119. Не ми бяга срамлива девойка, / не ми бяга през поле широко, / пряко ниви и трева зелена, / .., / а си бяга по вишни поляни. А. Разцветников, ЩТ, 14. Те [пълчищата на цар Крум] летяха към големия град, чието име не знаеха .. А през нощта подровиха стената [на града], фърлиха сръчно мостове пряко рова. Н. Райнов, ВДБ, 50. Някои крещяха Момчилу пряко главите на другарите си. Ст. Загорчинов, ДП, 329.

2. Около, през. Други слуги доведоха коне и взеха да слагат кожите на гърбовете им, като ги връзваха здраво с въжета пряко слабините на животните. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 75.

3. Отвъд, оттатък, през. А по-долу, пряко махалите Подолка и Долнокрай, се разстилаше широкото блато. А. Страшимиров, ЕД, 49. Между туй гръмнаха декларациите на граф Тиса. Прозвуча пряко океана речта на лорд Чърчил. От тоя голям повик, издигнат като по силата на някой заговор отеднаж на две места, Русия се смути. С. Радев, ССБ II, 307. — На пладне трябва да сме хе там! И той посочи един объл горист връх пряко керемидените стрехи на манастира. Ст. Загорчинов, ДП, 177. Когато притихне околовръст, ще чуеш тъмна приказка на тилилейските усои: там всичко в един глас тогази зашепва и те унася-унася, като в някой сладък сън, някъде пряко земя и вода... П. Тодоров, Събр. пр II, 317. Краставите магариня пряко девет ридища се подушует! Ив. Вазов, Съч. ХХV, 119.

4. Въпреки, противно на. Засмя се в себе си ледено и зло. Човек се учи пряко чувства, пряко характер, пряко разбиране .. Човек трябва да се научи да се бори, инак ще бъде победен! Ст. Дичев, ЗС I, 239. В последните му часове те [спомените] нахълтаха пряко лекарската заръка да не бъде безпокоен. В. Караманчев, ЧЗ, 202.

5. Рядко. Покрай (в 1 знач.). Цялото водно пространство е задръстено с кораби, плаващи в двете посоки. Ние единствени се провираме пряко тях. Й. Радичков, НД, 26.

◊ Пряко волята>. Против желанието. Харно бе да поспи, но нали не можеше! Безцветните му мигли се отваряха пряко волята. Г. Караславов, ОХ IV, 138. Розето бе грабнало топката и бе изтичало напред .. Пряко волята си Филип се загледа след нея. Ем. Манов, БГ, 77. И с дядо екзарха сме се разбрали — каквото давам за учебното дело, сам той и аз си знаем. Е, давам и на организацията, признавам — пряко воля, за да си нямам работа с луди глави, макар и да не одобрявам техния начин на борба. Д. Спространов, С, 83. Пряко мярка (мяра). Разг. Изключително, извънредно много. Вече тринадесет години как съпрузите живееха щастливо, макар че не би могло да се каже и тихо, и безбурно, защото от няколко години госпожа Бонка наедря пряко мярка и хвана я една проклета болест. Г. Райчев, ЗК, 10. — Да ти кажа ли — усмихна му се Балашев, — то е току-речи тъй: ние, учителите, сме развързали езици пряко мяра, но знай, същинското зло го носите вие, дето за комат хляб сте готови да претрепете и бащите си. А. Страшимиров, К, 46. Един цар имал дъщеря, която била пряко мяра хубава, но и толкова горда и високомерна, че не харесвала нито един жених. Д. Стоевски и др., ПБГ (превод) [еа]. Пряко сили (сила). Разг. 1. Свръх сили. От няколко дни Радомир боледуваше, но пряко сили дойде на съвета на заговорниците у Белота, за да приеме последните повели. М. Смилова, ДСВ, 153. — А какво е по силите ви? — Един протокол, медицински акт .. Друго не мога да направя. И това — пряко сили, защото с тези документи уличавам себе си. С. Чернишев, ЛО, 155. 2. С усилие на волята. Хилде беше притиснала твърдата папка към гърдите си и Войнов пряко сили отклони поглед от поредната жизнерадостна манифестация на плътско изобилие. Ал. Андреев, НСС [еа]. Тия, които се смееха, правеха това престорено, пряко сила. Д. Спространов, С, 146.

– Друга форма: п р ѐ к о.

Пряка демокрация
Пряката, наричана още директна демокрация, е форма на демокрация, в която народът взима политическите решения директно. По този начин тя се различава съществено от повечето представителни демокрации. Прякото осъществяване на властта от народа може да бъде в общонационален/общонароден и местен мащаб, различни форми за приемане на решения от самото население от обществен и местен характер (например участие в бюджетирането). В зависимост от степента на употреба, пряката демокрация може да доведе до приемане на управленски решения, изготвяне на закони, директно избиране или отзоваване на длъжностни лица и издаване на съдебни решения. Много страни, които са представителни демокрации, позволяват използването само на три ограничени лоста за пряка демокрация: референдум, гражданска инициатива (петиция за референдум) и отзоваване. В Швейцария решенията, взети от населението чрез референдуми (т.е. с пряка демокрация), категорично се налагат над решенията, взети от политическите партии (т.е. с представителна демокрация).

Сортиране чрез пряка селекция
В компютърните науки методът на пряката селекция (на английски: Selection sort) е алгоритъм за сортиране. Той е един от фундаменталните методи за сортиране и е прост и лесен на имплементиране. Алгоритъмът има сложност от Θ(n2), т.е. времето за изпълнението му е пропорционално на квадрата на броя на елементите в масива. Това го прави неефикасен при големи списъци и като цяло работи по-зле от подобния му алгоритъм за сортиране чрез вмъкване (insertion sort). Сортирането чрез пряка селекция впечатлява с простотата си, а също така в дадени ситуации има предимства пред някои сложни алгоритми.

Допълнение
Допълнение в езикознанието и граматиката е второстепенна част на изречението, която пояснява сказуемото, като посочва лицето или предмета, засегнат пряко или косвено от глаголното действие. Отговаря на въпросите Какво? Що? и Кого? и се изразява със съществително име или лично, вкл. възвратно лично, местоимение. Пример: Христо хвърли топката.При синтактичен анализ на изречение допълнението се подчертава с две успоредни прави линии и наклонена черта, която ги пресича (≠). Допълнението не може да бъде деепричастие. но може да пояснява деепричастие, друг вид причастие, както и отглаголно съществително: желаещ битката (пряко допълнение); мислейки за битката (непряко допълнение); хвърлянето на вода (непряко допълнение).В последния случай (когато пояснява съществително), съответната част на изречението може да се схване като несъгласувано определение (Какво хвърляне?) вместо като непряко допълнение (Хвърляне на какво? Какво хвърля?).

Синоними на думата: пряко

(нар.) прямо, право, направо, ребром, през, косо (нар.) непосредствено, непосредно, директно (нар.) точно, съвсем, веднага, незабавно, ей сега