Какво означава прозея се?

прозееш се, мин. св. прозях се, мин. прич. прозял се, св. — вж. [[прозявам се]].

Проза
Прозата (на латински: prōsa) е литературна форма на изказ, отличаваща се от другите форми (например поезия) с липсата на модели за оформление на текста.При прозата няма нужда от използване на строфи, рими, алитерация и други творчески похвати, поради което до голяма степен тя се доближава до говоримата реч. Макар в прозата да се създават много видове литературни произведения, нейната функция е предимно информативна, поради което играе основна роля в научната, институционалната и публицистичната сфера на общуване. Също така прозата е основен способ на използване в приказки, разкази и енциклопедии. Жанровете на прозата са много и разнообразни, но всички те се подчиняват на някои общи правила и тенденции.

Макабърна проза
Макабърната проза е вид проза, в която напрежението и страхът от неизвестността са основни изразни средства. Макабърната проза се нарича още и литература на ужаса или диаболична проза. Известни писатели, писали проза в този жанр, са Едгар Алан По и Хауърд Лъвкрафт.

Богословска проза
Богословската проза е художествено писане, което оформя отношението на хората към богословските вярвания. Обикновено е поучително или проучващо, а не описателно и се ангажира конкретно с теоретичните идеи, които стоят в основата и оформят типичните отговори на религията. Богословската проза като концепция се използва както от теисти, така и от атеисти, като например в измислени пантеони и култури в богословската фантастична литература.