Какво означава прозаично?

ПРОЗАЍЧНО. Нареч. от прозаичен. На ефектните му констатации за обратната пропорционалност между трескавия технологичен напредък и експанзиращата неграмотност, .., д’Ирибарн предложи да погледнем по-прозаично. Култ., 2007, бр. 14 [еа].

Еврика: Прозаична поема
Еврика (на английски: Eureka) е дълга научна творба от американския писател и поет Едгар Алън По. Подзаглавието ѝ е „Прозаична поема“, както и „Есе за материалистичната и духовна вселена“. Адаптирана от лекция, която По изнася, Еврика описва интуитивната концепция на писателя за същността на вселената без използването на научни творби за достигане до заключенията. В творбата се говори за връзката на човек с Бог, когото По сравнява с творец. Есето е посветено на немския естествоизпитател и изследовател Александър фон Хумболт. Макар че се смята за литературна творба, някои от идеите на По предвиждат открития от XX в. Всъщност един по-критичен анализ на научното съдържание в Еврика разкрива някои допирни точки с днешната космология, породени от приемането на тезата за развиваща се Вселена, но изключва анахроничните очаквания за относителни понятия като черни дупки. Еврика не получава голямо внимание от критиката и от читателите при своето публикуване. Описана е като абсурдна, дори от приятели на писателя. Днешните критици продължават обсъжданията за значимостта на Еврика, а някои се съмняват върху нейната сериозност, отчасти заради многото неточни предположения на Едгар По и неговите комични описания на добре известни учени от неговото време. Представена като поема, много сравняват есето с неговите фантастични творби, особено научнофантастични разкази като „Истината в случая с господин Валдемар“. Опитите на По да открие истината следват също и неговата собствена традиция на умозаключения. Той използва същите тези умозаключения в детективските си разкази. Предположението на Едгар, че душата продължава своето съществуване дори след смъртта, съответства на други негови творби, където героите възкръсват и се завръщат от света на мъртвите (например „Лигея“). Есето е трансцендентално, което е странно, защото писателят неведнъж изразява своя остър негативен критицизъм към това литературно течение. Едгар Алън По смята „Еврика...“ за своята най-добра творба, по-важна според него от откриването на гравитацията.

Прозаична Еда
Прозаичната Еда, позната още като Младата Еда, Едата на Снуре (исландски: Snorra-Edda) или просто Еда, е исландска колекция от четири отделни части, за съставянето на които до голяма степен са използвани по-ранни скалдически истории или разкази от Поетичната Еда за скандинавската митология. Всеобщата теория е, че творбата е написана от исландския учен, благородник и историк Снуре Стурлусон през около 1220 г. Прозаичната Еда започва с пролог, последван от три отделни книги: Гюлфагининг (състояща се от около 20 хил. думи), Скалдскапармал (от около 50 хил. думи) и Хататал (от около 20 хил. думи). Причината за написването на колекцията е да спомогне исландските поети и читатели да разберат тънкостите в разнообразните стихотворни форми и да схванат значението на многото кенинги, използвани в скалдическата поезия. Прозаичната Еда традиционно е назована просто Еда, но впоследствие е наречена прозаична, за да се отличава от Поетичната Еда – колекция от анонимна поезия от ранните традиционни източници, съставена по приблизително същото време като Прозаичната Еда – XIII век в Исландия. Между тях има връзка и тя се забелязва в цитирането на поеми и части от стихове от Поетичната в Прозаичната Еда, като се използват за източници.