Какво означава притаено?

ПРИТАЀНО. Нареч. от притаен; стаено, глухо, потиснато, тихо, тайнствено. — Не ти ща ни венчилото, ни попа — ниско и притаено заговори Севда и се чуваше, че в гласа ѝ няма наглост и присмех. А. Дончев, ВР, 28. Но врабците избягваха от прозореца, и в стаята изведнъж ставаше пусто и мрачно. Стател стоеше няколко минути открит, но после .. завиваше се с покривката презглава .. и притаено, в страх, слушаше тишината. М. Кремен, СС, 11. Там, гдето пътеката изоставяше лозята и се спущаше по наклонените ливади, дядо Кънчо спря и се вслуша притаено около си. Конските букаи все тъй дрънколяха, но нищо не се виждаше още. Ц. Церковски, Съч. III, 13.

Пританея
Пританея (на гръцки: πρυτάνεις; πρύτανις, prytanis) е бил главният изпълнителен орган на булетата в Древна Атина. Терминът (както василевс или тиранин), вероятно е от предгръцки произход; възможно е сроден с етруското (e)pruni.