Какво означава прилагателен?

ПРИЛАГА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. В съчет.: Прилагателно име. Грам. Дума, назоваваща признак, качество или свойство на предмет, която се изменя по род и число, може да се членува, а в изречението изпълнява функция на съгласувано определение, напр. н о в, ш и р о к, з е л е н, д о б ъ р, с т ъ к л е н, б ъ л г а р с к и и др. Всяко прилагателно име притежава форми за мъжки, женски и среден род в единствено число. Δ Родът на прилагателното име се обуславя от рода на съществителното, с което се свързва по смисъл. Δ „Висок“ е прилагателно име за размер. Δ Прилагателните имена не се употребяват самостоятелно в речта, а в съчетание със съществителни имена. // Събир. Граматически клас, част на речта, която включва в състава си всички такива думи. Имената на каквината на предметите ся наричат прилагателни имена, защото ся прилагат при имената на предметите. Д. Манчев, БЕ І, 9-10.

2. Грам. Който се отнася до прилагателно име; адективен. Прилагателни и глаголи получават обикновено български наставки -ен, -ам (прибавени към чуждата прилагателна или глаголна основа), например .. театрален, .. организирам. Л. Андрейчин, ИНЕС [еа]. „Предлогът е .. използуван да свързва съществително или местоимение в прилагателен или адвербиален смисъл с някоя друга дума.“ Р. Паунова, ГБД (превод) [еа]. Доста честа употреба на архаична определена прилагателна форма за мъжки род на -и: нашият умни и добри побратим. Л. Андрейчин, ИНЕС [еа].

3. Като същ. прилагателно ср., мн. прилагателни. Прилагателно име. Тиха Рила тука, при всичко че носи такова успокоително прилагателно, пак си е гръмлива. Ив. Вазов, Съч. XV, 42. Обикновените поети ги яде многословието и непотребните прилагателни. Прилагателните са бастун при съществителните. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 12. Прилагателното „черен“, което населението около Витоша е дало на доста от върховете ѝ, си носи произхода от силния, а и често буен вятър, който пада в подножието на планината и поради вредите, които нанася, го наричат „Черен вятър“. П. Делирадев, В, 104. Прилагателното е речта, която прибавяме на името или да му покажем каквината или да го определим и ограничим. Д. Миркович, КМБГ, 12. Тия речи хубава, лошава, голяма, малка, думат ся прилагателни, защо не означава съществуванието, но само свойството на предметите. Ем. Васкидович, ПП (превод), 78. Весел и тъжен са прилагателни за емоция. Прилагателно от чужд произход. Сложно прилагателно. Членуване на прилагателните. Степенуване на прилагателните.

4. Остар. Който се прилага, добавя към нещо, обикн. като негово определение; определителен. Ние мислиме, че с подобно заглавие г. Богоровите премъдрости би биле много по-добре характеризирани, защото българете не казват .. Богор, ами Богоров (от което произхожда прилагателната или прекорителната титла на господина Богорова). Знан. 1875, бр. 17, 271. Глагола на прилагателното вметно предложение може някога да ся пременя в пълно причастие действително или страдателно. Ив. Момчилов, ПСЕ, 134. Прилагателно подчинено изречение.

◊ Качествени прилагателни имена>. Грам. Прилагателни имена, означаващи качества, признаци, присъщи на предметите, които могат да се проявяват в различна степен, напр. в и с о к, с и н, с л а д ъ к и др. Качествените прилагателни означават признаци, които могат да бъдат застъпени нееднакво в предметите. Л. Андрейчин и др., БГ, 103. Относителни прилагателни имена>. Грам. Прилагателни имена, означаващи признаци на предметите, които се мислят като отношение към друг предмет, напр. з л а т е н (злато), д ъ р в е н (дърво), р е ч е н (река), н а р о д е н (народ), п л а в а т е л е н (плаване) и др.

Прилагателно име
Прилагателното име, наричано понякога за краткост само прилагателно, е част на речта, която означава признак, качество или свойство на предметите и обикновено функционира като определение на някое съществително име. В някои езици, включително българския, прилагателните се съгласуват със съществителните, които определят. В тези случаи те получават някои или всички от граматическите категории на съществителните. По този начин в българския език прилагателните се изменят по род, число и определеност. Като основна форма на прилагателните имена се дава формата за м.р. ед.ч.

Прилагателно име (словенски език)
Прилагателното име означава три основни понятия: качество (качествени прилагателни, kakovostni pridevniki), отношение (относителни прилагателни, vrstni pridevniki) и притежание (притежателни прилагателни, svojilni pridevniki). Прилагателните в словенски могат да изпълняват три синтактични функции: непредикативно определение (levi prilastek), сказуемно определение (povedkovo določilo) и предикативно определение (povedkov prilastek). Непредикативно определение: Kakšno pričesko želiš? (Каква прическа желаеш?)– Želim modno pričesko. (Желая модна прическа.)Сказуемно определение: Kakšna je pričeska? (Каква е прическата?– Pričeska je modna. (Прическата е модна.)Предикативно определение: Kakšna se je naredila pričeska? (Каква е направена прическата?)– Pričeska se je naredila lepa. (Прическата е направена хубава.)Повечето прилагателни са качествени. Те означават качества и свойства на лични и нарицателни съществителни. Тези прилагателни се степенуват при сравняване на качествата или свойствата на друго съществително. Относителните прилагателни означават вид или числова поредност на дадено съществително. Например: kemijska in fizikalna sprememba (химична и физична промяна), fotografski aparat (фотографски апарат (=фотоапарат)). Притежателните прилагателни определят притежание, собственост. Например: barvin sijaj (цветово великолепие), Karmenina torbica (чантичката на Кармен), delavska halja (работнически комбинезон). Някои прилагателни, означаващи свойства на съществителни от мъжки род, съдържат определеност ('отношение') или неопределеност ('качество'). Определените прилагателни от мъжки род: в именителен падеж единствено число имат окончание -ni или -i отговарят на въпроса Kateri? (Кой? )Неопределените прилагателни от мъжки род – с общо значение или при първо споменаване: в именителен падеж единствено число имат окончание -en или - (без окончание) отговарят на въпроса Kakšen? (Какъв? )Прилагателните, окончаващи на -i и всички притежателни местоимения нямат отделни неопределени форми. Има две особени прилагателни, които имат специални определени и неопределени форми за всички родове и падежи, а именно majhen (малък) и velik (голям) (определените форми са mali и, съответно, veliki). Пример: Stari učitelj je to dejal. (Старият учител казваше това.) – тук се подразбира, че има поне още един учител, който не е стар Star učitelj je to dejal. (Един стар учител казваше това.)Прилагателното се съгласува с подлога или сказуемното определение, които определя. Ако описва две съществителни имена в единствено число или едно в двойствено, прилагателното трябва да е в двойствено число. Ако описва съществително в множествено число или едно съществително в единствено и друго съществително в число, различно от единствено, прилагателното трябва да бъде в множествено число. Прилагателното трябва да бъде съгласувано със съществителното и по род, освен по число. Относно моделите за склонение на прилагателните вижте раздела за съществителните (четвърто склонение е на прилагателните). Някои прилагателни обаче не се скланят, например: bež (бежов), poceni (евтин), roza (розов), super (супер), seksi (секси) и някои други думи, заети от чужди езици. Примери: Mesto in vas sta bila proti predlogu občine. (Градът и селото бяха против предложението на общината.) Mesto in vas sta bili proti predlogu občine. (същото, но по-рядко използвано) Ti in tvoji sestri boste precej odšli! (Ти (мъжки род, понеже глаголното причастие е в мъжки род) и твоите две сестри ще заминете незабавно.)Притежателните прилагателни от съществителни от мъжки и среден род, се образуват с наставка -ov (или -ev, ако основата завършва на c, č, ž, š или j (преглас)). Притежателните прилагателни от съществителни от женски род окончават на -in. Ако притежателните прилагателни са образувани от собствени имена, се пишат с главна буква. Отрицателните прилагателни се образуват с представката ne-, като понякога има и алтернативна форма с латинска представка: lep -> nelep (красив -> некрасив (=grd)) reverzibilen -> ireverzibilen, понякога и nereverzibilen (обратим -> необратим) moralen -> nemoralen, amoralen, imoralen (морален -> неморален) legitimen -> nelegitimen, ilegitimen (законен -> незаконен; легитимен -> нелегитимен)

Синтактично прилагателно име
Синтактично прилагателно име е лексико-граматическа категория, която се изменя по род и число в зависимост от поясняваното от тях съществителното име. Това са: качествените и относителните прилагателни, редните числителни, показателните, въпросителните, отрицателните, неопределителните, относителните, обощителните и пълните форми на притежателните местоимения, причастията (без минало несвършено деятелно причастие и деепричастие).