Какво означава пределно?

ПРЕДЀЛНО нареч. Във възможно най-високата, максимална степен на проявата на някакво качество или действие. Спринтово бягане на място 4-5 секунди. Изпълнява се пределно бързо 2-3 пъти. Ив. Мангъров и др., ПГ, 73. Написа дълго и пълно с очевидни истини писмо, но отговорът бе уважи- телен и пределно кратък. Д. Добревски, БИ, 249. И както негатив се очертава, / тъй истината гола се явява — / пределно точна, нежна или зла, / каквато всъщност вечно е била. А. Германов, М, 120. Пределно допустима доза. Пределно допустима концентрация.

Пределна полезност
В икономиката, пределна или маргинална полезност на стоките и услугите е полезността, придобита (или изгубена) в процеса на увеличаване (или намаляване) на консумацията им. Като цяло, предпочитанията определят намаляващата пределна полезност. Консумирането на първата единица (част) на стока или услуга носи по-голямо удовлетворение отколкото втората или всяка следваща. Да приемем че едно благо (пица) се дели на части и в разпореждане на индивида са пет части. При употребата на първата пица потребителят получава определено равнище на удоволетвореност. С използване на второто парче се добавя също нова полезност и т.н. Тази добавена стойност, т.е. полезността на втората пица спрямо първата, на третата по отношение на втората и т.н. се нарича пределна или маргинална полезност. Тя представлява удоволетворението, което потребителят получава от потреблението на една допълнителна единица от благото. Алгебрично пределната полезност се записва така: M U = U ′ Q ′ {\displaystyle MU={\frac {U'}{Q'}}} , където: M U {\displaystyle MU} е пределната полезност, U ′ {\displaystyle U'} – полезност на благото X с прираст (прим), Q ′ {\displaystyle Q'} – количеството на благото X с прираст. Концепцията за пределната полезност изиграва решаваща роля в маргиналната революция от края на 19 век и води до замяна на трудовата теория за стойността с тази на неокласицизма, в която относителните цени на стоките и услугите са едновременно определяни от пределните ставки на замяна (цената, при която клиентът е готов да се откаже от стоката или услугата) и от пределните ставки на трансформация (границата (кривата) на производствените възможности – PPF), които в една балансирана икономика са еднакви.