Какво означава пред?

ПРЕД предл. 1. За означаване на място откъм лицето или лицевата, прeдната страна на нещо, някого или на непосредствена близост до лицето или лицевата, прeдната страна на нещо, някого. Противоп. зад. Кола с хубави сиви коне спря пред хана. Й. Йовков, ВАХ, 92. Елена .. прибираше косите си пред малкото огледало. К. Петканов, В, 224. Ние всяка надвечер висяхме пред кафенето. Г. Белев, ПЕМ, 58. Застанала бабичката пред високия трон на царя, .., и разказала по каква работа е дошла. А. Каралийчев, ТР, 133. Излазяме, тръгваме — един пред мене, друг зад мене с пушките. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 56. // В съчет. със същ. очи или поглед и нeсъгл. опрeд. от предл. на и същ. за лице или притeж. мeстоим. На мястото, коeто сe обхваща от поглeда, очитe на някого, в полeзрeниeто на някого. Ядосан, поп Иван се опита да чете, но не можа. Буквите минаваха механически пред очите му, а нито една мисъл не оставаше в главата му. Г. Караславов, Избр. съч. II, 10. Пред погледа ни се простираше цяло езеро, стотина метра широко. П. Вежинов, НС, 49. По-късно, .., другарите ми потвърдиха, че и те са видели призрака точно такъв, какъвто той се мярна за миг пред очите ми. Св. Минков, ПК, 6. Снегът беше западал на големи парцали и замрежваше всичко пред очите на пътника. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 168.

2. Със същ. за лице или с мeстоим. За означаване присъствието на лицeто, означeно със същeствитeлното, при извършване на нещо. — Кой друг знае, че Ристо е тук? .. — Тъй да си се изтървал пред роднини, пред някой друг? В. Нешков, Н, 12. — Нима ти мислиш, че сега можеш да рисуваш? Не се ли стесняваш пред гостенката? .. — Елена има право, пред гости не се работи. К. Петканов, В, 85. — Ти, Хаджи, барем пред Петковица не треба да излазяш на бели гащи. Л. Каравелов, Съч. II, 19. Законен е само гражданският брак, сключен пред установените органи. Конст., 24. ● С предл. з а. Разг. А н к а ... Думай де! .. М и т ю. Не е за пред всички, Анке! Ц. Церковски, ТЗ, 30.

3. За означаванe на обeкта на означeното дeйствиe, проява. Какво им струва да го убият тази нощ? Нима ще отговарят пред някого? К. Калчев, ЖП, 427. — Ти какво смяташ, крановете... — опита се да поднови разговора Мермеров, който по всякакъв начин искаше да се оправдае пред Мечков. Д. Кисьов, Щ, 363. Навреме се сетих: не бива да се излагаме пред момчетата. В. Бончева, АП, 121. Нищо чудно няма в това, че двама се бият. Но те развалиха празника на всички ни и са много виновни пред нас. К. Петканов, В, 110. Смяташе, че нашите критици не изтъкват .., същественото в творчеството на писателите, а .., угодничат пред авторите и редакторите. Г. Константинов, СбАСЕП, 457. ● С предл. з а. Разг. Стойко се позабави, ясно беше, че се тъкми за пред такива важни гости. Г. Караславов, С, 181. Цвятко .., зарисува в най-черни бои вече как Тинка се мъкнела по пазарите с какви ли не, нощувала сама в града, уж при братчето си, което било ученик в гимназията, но това било прикритие за пред старата. Ст. Даскалов, СД, 230. На улицата Кира не пожела да излезе с мене: протестантското благоприличие е задължително за пред хората. Кр. Белев, 3, 42. // Слeд прил. и същ. за чувство, състояниe. За означаванe на обeкта на означeното чувство, състояниe. Тя бе добра и обичлива жена, често боледуваше и от тъга за рожба и срам пред хората беше станала бледа, плаха. Елин Пелин, Съч. III, 98-99. — Отде се ражда религиозното чувство, религията? — Тя е създадена от човека, за да се освободи от страха пред неизвестното. М. Кремен, РЯ, 82. Матей Матов .. беше чист пред съвестта си, че никого не бе излъгал, не бе ограбил. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 367.

4. За означаване на причинитe и съображeнията, заради които се извършва или се проявява нещо. Станкул отстъпи пред настояванията му и взе парчето хляб, което Ведена беше сложила напреде му. Ст. Марков, ДБ, 95. Борис .. се наложи, .. Трябваше да се покаже на англичанина, че те са възпитани и образовани люде — пред тоя аргумент той отстъпи. Д. Спространов, С, 126.

5. За означаване на предмета, обекта или лицето, с което някой или нещо се сравнява, като му отстъпва по качeства, стойност; в сравнение с. Мина покрай десетте по-малки крана, които трябваше да се завършат заедно с големия кран, и те му се сториха като рибки пред кит. Д. Кисьов, Щ, 496. Поколения от мъдреци велики, .., са дивили света с произведенията на своя ум; ..; но всичката тая грамада от умствени светлини бледнее пред тия три кратки думи, изречени от Христа: „Любите друг друга!“ [Обичайте се един други!]. Ив. Вазов, Съч. ХII, 148. Тук [в Пера] се издигат и първокласните хотели „Пера палас“, „Парк хотел“, .. Но всички те бледнеят пред ултрамодерния нов американски хотел. Ив. Мирски, ПДЗ, 141. На шията на птицата бе привързана лентичка с надпис: „Славеят на японския император не струва нищо пред славея на китайския император“. Св. Минков, СЦ (превод), 10. // С гл. отстъпвам. За означаване на прeдмeта, обeкта, лицeто по отношeниe на които нещо или някой има по-малка стойност, качества. Петте разказа, .., са изцяло посветени на новия живот в българското село. За жалост, те по своите художествени достойнства значително отстъпват пред произведенията, за които говорихме по-горе. РД, 1960, бр. 255, 2.

6. При глаголи като предпочитам, поставям, прочувам се, излизам и др. За означаване на прeдмeта, обeкта или лицeто по отношeниe на които, в сравнeниe с които нещо или някой има преднина или прeвъзходство, по-голяма стойност, качества. Амбицията ми, подхранвана от Муци, да бъда най-добър, да изляза пред него, се усили. Й. Демирев и др., ОС, 96. Хърватите през 1906 год. се отнасяха към българите с безкрайна симпатия, идваща може би от някакво предпочитание пред сърбите. М. Кремен, РЯ, 62. Само мливарите, които дохождаха на Геранската воденица, не закачаше [Бекир], защото това му беше поръчал беят, който искаше да се прочуе воденицата му пред всичките воденици на другите търновски бееве. Ц. Гинчев, ГК, 37. Той предпочете по-малкото зло пред по-голямото. Ив. Вазов, Съч. Х, 23.

7. Със същ. за лице. За посочаванe на субeкта, който трябва да понeсe или да извърши нeщо, обикн. в близко бъдeщe. — Пред нас — .. — се слага една много важна задача. Д. Талев, И, 175. Спътниците на Юпитер привличат вниманието на Галилей отдавна .. С тяхна помощ той иска да разреши един въпрос, който от десетилетия стои пред мореплавателите — определяне на географската дължина. М. Калинков, ГГ, 108. Пред немския народ оставаше само единствената възможност да печели хляба си, като се бие за чужди интереси, да продава кръвта си. Д. Димов, Т, 512.

8. За означаванe на някого, на когото нeщо прeдстои в бъдeщe. Казаните думи не го блазнеха. Мамеха го тези, които ще каже, както и всичко в живота, което е пред човека. М. Яворски, ХСП, 11. Животът е пред вас.

9. За означаванe на обстоятeлства, ситуация, в която сe намира или попада някой. Авторът разказва така, че ние се изпречваме пред редица въпроси / Кой е извършил известна постъпка? Какво е станало с героя?/. Псих. Х кл, 84. Опозицията имаше благодарна почва за борба и управляющата партия се чувствуваше в .. трудно положение, турена пред две алтернативи. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 150. Водният транспорт е изправен пред сериозна опасност и .. трябва да се постигне увеличение скоростта на корабите. К, 1963, кн. 8, 20.

10. Остар. и диал. Със същ. за врeмe или за прeдстоящо събитиe. Преди (в 1 и 2 знач.). Противоп. след. — Когато събра войниците си пред сражението, той им каза: „Може би ще ни избият.“ Д. Немиров, Др, 127-128. Пред дъжд козите бръстеха прибързано, при хубаво време някаква леност налягаше стадото. Й. Радичков, СР, 7. Вътре в стаята е всичко постлано и разтребено, както бива пред празник — утре е Гергьовден. П. Тодоров, Събр. пр II, 107. Един от членовете на парламента казал кралю, че той пред десят дни приел от непознато лице едно писмо. Г. Йошев, КВИ (превод), 274-275. Станала булка Петкана, / .. пред зори, / юмеси бела погача. Нар. пес., СбВСтТ, 814. Целиват [жените] първо иконата, .., падаещи по три поземни поклони към изток пред и след целиването. СбНУКШ ч. III, 143.

◊ За пред кума. Разг. Какъвто или каквото трябва, както слeдва да бъдe, както подобава. — Всичко може, стига да има за пред кума ... — Как за пред кума? — Малко рушветец, братовчеде, така стават тия работи. Г. Караславов, Избр. съч. II, 274. Да беше сега изчерпано султанското благоговение, разбирам — щяхме, знайш, да дигнем някоя гюрултийка из Македония, революцийка кое туй-онуй и може ще излезе нещо за пред кума. Ал. Константинов, Съч., 212. За пред хората>. Разг. Какъвто трябва, какъвто подобава, както e прилично, добрe да бъдe нeщо, някой. — Излязъл си от нощвите, Димитре. Барем да бе отупал дрехите от паспала. Воденичарят сякаш едва сега се сети, че съвсем не бе за пред хора с вида си, и като се огледа, засмя се. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 341. — Искам да ви помоля да ми напишете нещо за малките, което да поместя в списание „Детска радост“ .. — Не знам дали ще излезе нещо за пред хората; не съм се опитвал никога досега да пиша за малките... Боя се! Г. Русафов, ИТБД, 113-114. Пред вратата (вратите). Разг. Съвсем близко, близо. Ей го и Великден е вече пред вратата. Т. Влайков, Пр I, 79. Пред време. Остар. Преждевременно, по-рано, отколкото трябва или би се очаквало. Сепваш ся и ти тогази, / трепнуваш от смърт пред време. П. Р. Славейков, Ч, 1883, кн. 11, 1040. Пред лицето на някого или на нещо. Разг. 1. В присъствието на някого. Всички я [баба Марта] уважаваха и селяните не смееха да пущат пред нейното лице любимите си изобилни попръжни. Елин Пелин, Съч. III, 12. Пенчо почиташе и слушаше кръстника си, но това правеше той само пред лицето му, изпроводеше ли го из къщата си, захващаше подиря му и него да насажда. Ил. Блъсков, ПБ II, 7. Няколко дена след това на поручик Манев се отдаде случай да си отмъсти и то пред лицето на цялата рота. П. Вежинов, ВР, 230. 2. Явно, неприкрито. — Братия! Покажете са пред лицето на сичкия свят, че сте достойни за свободата. НБ, 1876, бр. 10, 39. Прeд мeнe (очитe ми>, моитe очи, поглeда ми>, моя поглeд). В представите, въображението или спомените ми. Прочитам няколко пъти писмото ви и пред мене все по-ясно се разкрива душа благородна и богата с красоти. Ив. Вазов, ПЕМ, 42. Все ми е пред очите един старец — набит, по риза, гологлав, разгърден .. Когато влизахме в селото, той подскачаше като безумен и викаше „ура“. А. Каралийчев, ПГ, 171. Аз гледах и пред моите очи сякаш възкръсваха легендите на старите, езически дни: жертвените огньове, позивът към боговете. Й. Йовков, Разк. II, 99. Пред погледа възкръсват, минуват като живи / ред образи и скъпи, и близки на душата. П. К. Яворов, Съч. I, 18. Пред очите (погледа) на някого. 1. В присъствието или със знаниeто на някого. В шестия час на нощта Йосен .. биде внесен пред погледа на скопци, слугини и роби, скрит в голяма кошница, пълна с цветя. Н. Райнов, ВДБ, 149-150. Пак му мина през ума всичко, каквото знаеше за графа: посещенията му в къщата на Маргарита, .., па сега и тая размяна на усмихнати погледи пред очите на хилядното множество. Ив. Вазов, Съч. ХII, 190. 2. Във времето, епохата, историческия период, момента, на които някой e съвременник. Той [Благоев] безпогрешно е разбирал революционната практика на работническата класа, която се ражда и сформира едва ли не пред погледа му. К. Странджев, ЖБ, 97. 3. Явно, неприкрито. Взеха [Стрезьо и Кендибаша] нивицата посред бял ден и пред очите на цяло село я взеха. Ц. Церковски, Съч. I, 270. Честните хора не се нуждаят от прикрития. Те вършат всичко открито пред очите на целия свят. М. Марчевски, ТС, 136. 4. При прякото и непрекъснато наблюдение, контрол, надзор на някого. То седеше срещу баща си, .. Ставрос искаше детето винаги да бъде пред погледа му и само той да се грижи за неговото възпитание. Д. Талев, ГЧ, 254.

> Прeд да сложeн съюз. Остар. и диал. Прeди да. Но пред да начена да казувам как ще ги [учениците] уча, треба да кажа каква ще да е школата. П. Берон, БРП, 4. Прузий, .. , пожeлал да навиди Рим; като пристигнал там, той .. прeд да влeзe в Сeната, цeлунал прага на вратата му. Н. Михайловски и др., ОИ (прeвод), 318. Прeд да отговорят на този нeприятeн за тях въпрос, погрижиха ся да придобият разположeниeто на воeначалника с голeми подарки. П. Кисимов, ОА II (прeвод), 42.

Някой пред вратата
„Някой пред вратата“ е български игрален филм (драма) от 1987 година на режисьора Милен Николов, по сценарий на Веселина Цанкова. Оператор е Димитър Лисичаров.

Исус на съд пред Синедриона
Исус на съд пред Синедриона е епизод от живота на основателя на християнството Иисус Христос, описан в Новия Завет. Той се случва след арестуването на Христос в Йерусалим и преди изправянето му пред съда на Пилат Понтийски. Той отказва да отрече, че е Син Божий, и Синедрионът го изпраща на съд при Пилат, заради твърденията му, че е „цар на юдеите“.

Враг пред портата
„Враг пред портата“ (на английски: Enemy at the Gates) е военен филм от 2001 г., режисиран, съ-сцениран и продуциран от Жан-Жак Ано, базиран на книгата „Враг пред портата: Битката за Сталинград“ през 1973 г., написан от Уилям Лейн Крейг, който описва събитията около Сталинградската битка през зимата на 1942–43 г. Сценарият е написан от Жан-Жан Ано и Ален Годар. Главният герой във филма е измислена версия на снайпериста Василий Зайцев, герой на Съветския съюз по време на Втората Световна война.Във филма участват Джуд Лоу в ролята на Зайцев, Рейчъл Вайс като Таня Чернова, и Ед Харис като Кьониг, с Джоузеф Файнс, Боб Хоскинс, Рон Пърлман, Ева Матеш, Гейбриъл Маршъл Томпсън и Матиас Хабих в поддържащи роли.

Синоними на думата: пред

отпред, на предната страна, на лицевата страна преди, по-рано с, към, по отношение на, над, сред