Какво означава правата?

нареч. Разг. Вярно, без да лъжа, право. Кажи си правата.

Всеобща декларация за правата на човека
Всеобщата декларация за правата на човека е приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г. Тя е преведена на поне 375 езика и диалекта, което я прави най-превеждания документ в света. Декларацията е първото значително постижение на световната организация в тази област и първото записване на световно ниво на права, чиито носители са всички човешки същества. Тя се състои от 30 члена, които са доразвити в последващи международни споразумения, регионални инструменти за защита на човешките права, национални конституции и закони. Заедно с Международният пакт за икономически, социални и културни права, Международният пакт за гражданските и политическите права и Първия и Втория факултативни протоколи към Международния пакт за граждански и политически права съставя Международната харта за правата на човека. Заедно с нея съществуват законово обвързващи договори с регионално приложение – Африканската харта за правата на човека, Американската конвенция за правата на човека и Европейската конвенция за правата на човека. Основният орган, третиращ проблемите на правата на човека в системата на ООН е Комисията по правата на човека към ООН към Икономическия и социален съвет на ООН включваща 53 представители на страните-членки на ООН. Комитетът има две основни функции – надзор и жалби. Целите и принципите съдържащи се в Международната харта за правата на човека са отразени в конституциите и националните законодателства на държавите членки.

Права на човека
Правата на човека са морални принципи и социални норми, които задават определени стандарти на човешко поведение и са защитени като законови права от местното и международно право. Те имат законов статут на неотменими, основни права, които „всяка личност притежава по рождение, само защото тя или той е човешко същество“, и които са „присъщи на всички човешки същества“, независимо от тяхната възраст, етнически произход, местоположение, език, религия, етническа принадлежност или някакъв друг статус. Те са приложими навсякъде и по всяко време и затова са универсални, и са егалитарни в смисъл, че са еднакви за всеки човек. Изискват съчувствие и върховенство на закона и налагат на всяка личност задължението да уважава правата на другите хора. Те не трябва да се отнемат, освен в резултат на справедлив процес и въз основа на конкретни обстоятелства. Например, правата на човека могат да включват свобода от незаконно задържане, мъчения или екзекуция.Доктрината за правата на човека е крайъгълен камък на съвременната световна политика, оказвайки значително влияние върху международните отношения, международното право, дейността на глобалните и регионални институции, политиката на отделните държави и работата на неправителствените организации. Въпреки това тя продължава да предизвиква значителен скептицизъм, както и спорове за обхвата, характера и оправдаността на човешките права. Точното значение на термина „права“ е противоречиво и е предмет на продължаващи философски спорове. Макар да има консенсус, че правата на човека включват широк кръг права, като правото на справедлив процес, защитата от робство, забраната на геноцида, свободата на словото или правото на образование, няма съгласие кои от тези конкретни права трябва да бъдат включени в общата рамка на правата на човека. Според някои автори дефиницията на правата на човека трябва да е относително тясна, за да се предотвратят най-тежките нарушения, докато други се застъпват за по-високи изисквания.Идеята за правата на човека се развива едва в последните няколко столетия, докато правната система преди това се основава на „сложни системи от задължения... представи за справедливост, политическа легитимност и човешко благоденствие“, която е изцяло независима от концепцията за права на човека. Неин предшественик е идеята за естествените права, която води началото си от средновековната школа на естественото право, придобива известност в епохата на Просвещението с работите на философи като Джон Лок, Франсис Хътчисън и Жан-Жак Бюрламаки и играе важна роля в политическия дебат на Американската и Френската революция в края на XVIII век. На тази основа през втората половина на XX век се развива съвременната система на правата на човека, като подтик за това дават насилията на Втората световна война и Холокоста. Кулминация на процеса е приемането на Всеобщата декларация за правата на човека от Общото събрание на Организацията на обединените нации в Париж през 1948 година. Темата се изучава в училищата чрез образование за човешките права.

Европейски съд по правата на човека
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) (на английски: European Court of Human Rights; на френски: Cour européenne des droits de l’homme) е правораздавателна институция на Съвета на Европа, създадена с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи от 1950 г. (наричана още Европейска конвенция по правата на човека). Седалището е в Страсбург, Франция. ЕСПЧ е орган към Съвета на Европа, юрисдикцията на който се разпространява върху всички държави членки на Съвета на Европа, ратифицирали Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и включва всички въпроси, отнасящи се до тълкуването и прилагането на Конвенцията във връзка с международни дела и жалби на отделни лица. Има правото, макар и непублично и неявно да разузнава на територията на ратифициралите ЕКПЧ.

Синоними на думата: правата

(нар.) правичката, вярно, така е, истина, наистина, без лъжа