Какво означава поще ми се?
мин. св. пощя̀ ми се, мин. прич. пощя̀л ми се, св. — вж. [[пощява ми се.]]
Електронна поща
Електронна поща, също е-поща (на английски: electronic mail) или съкратено като имейл (на английски: email или на английски: e-mail), е онлайн метод за комуникация чрез писма във вид на кодирани текстови или цифрови съобщения през Интернет и други компютърни мрежи. Те могат да приличат на незабавни съобщения или самата поща да има опции за изпращане на онлайн съобщения.
За осъществяването на обмена на имейли са необходими потребителски софтуер за имейл (или уебсайт, който поддържа такъв), имейл сървър, който изпраща и получава съобщенията, както и имейл проток[поясни], който да осъществява това през мрежата (както и самата преносна мрежа).
Първоначално имейлите се ползват само за текстова комуникация, по-късно започват да предават мултимедийно съдържание посредством прикачване на файлове от различно естество – процес, който е стандартизиран от RFC 2045 през 1996 г. до RFC 2049. Заедно, тези RFC започват да се наричат Многоцелеви добавки към Интернет поща, (на английски: Multipurpose Internet Mail Extensions) или съкратено MIME.
Историята на съвременните, глобални Интернет услуги за електронна поща започва още в началото на ARPANET. Стандарти за кодиране на съобщения в електронна поща са предложени още през 1973 г. (RFC 561). Преминаването от ARPANET към Интернет в началото на 1980 г., създава основата на сегашните услуги. Едно писмо, изпратено в началото на 1970 г. изглежда доста подобно на едно такова, изпратено по Интернет днес.
Мрежово-базираната електронна поща първоначално се обменя по ARPANET посредством разширения към Протокола за пренос на файлове (File Transfer Protocol, FTP), а сега това става чрез Simple Mail Transfer Protocol (SMTP), публикувано за първи път като Интернет стандарт 10 (RFC 821) през 1982 година. В процеса на транспортиране на електронни съобщения между системи, SMTP обменя параметрите за доставяне посредством пакет към съобщението, който е отделен от самото съобщение (заглавна част и тяло).
В началото на 2011 г. броят на регистрираните имейл акаунти е 3,146 млрд.
Поща
Пощата е система за предаване на информация и предмети, при която писмени документи и малки пакети се пренасят от едно място на друго. Поща е и съкратеното наименование на пощенската станция, където се осигуряват пощенски услуги. Името поща на български език се отнася също така и за писмата и списанията, които се получават ежедневно в пощенската кутия. За по-лесно сортиране и разпространение на пощата всички пощенски станции получават пощенски код.
Вечерна поща (1901 – 1914)
„Вечерна поща“ е информационен всекидневник от началото на ХХ век, излизал в София.Той е вестник за политика, литература, индустрия и икономия. Започва да се издава от Наум Тюфекчиев и Стоян Шангов в 1900, като излиза до 1914 година. Създаден е по инициатива на Борис Сарафов и доктор Никола Генадиев с цел подпомагане на македонската кауза.
Негов първи главен редактор е Стоян Шангов. До 11 януари 1902 г. се издава 3-4 пъти седмично (в понеделник, вторник, четвъртък и събота), а от тази дата нататък става ежедневник. Първоначалното мото на вестника е: „Вестник „Вечерна поща“ за политика, литература, икономия и индустрия“, но впоследствие се променя на „Новини от цял свят“. По-късно като съдружници във вестника влизат Ставре Наумов и Петър Михайлов. Русофобите Михайлов и Наумов, подкрепени от Симеон Радев по това време репортер на вестника и от Никола Генадиев, влизат в конфликт с яркия русофил Шангов. На 19 октомври 1908 година Шангов не е допуснат до редакцията на вестника от няколко въоръжени лица и е заменен като главен редактор от Радев. Радев е главен редактор до 1909 година, когато е заменен от Петър Н. Даскалов. Вестникът е с тираж 10 000 екземпляра. „Вечерна поща“ е вторият вестник в България, който провежда официалната линия на правителството на Димитър Петков.Вестникът има голяма тежест в обществото, като с това се е съобразявал дори Фердинанд I. Според изследователя на българския печат доктор Борис Андреев, за времето си „Вечерна поща“ е водещ вестник на Балканите. Вестникът е определян за най-добрия независим български вестник за времето си.Други редактори на вестника са Ставре Наумов, Петър Михайлов, Петър Даскалов, Матей Геров, Иван Коларов, Ради Радев, Емил Козак - Чермак, Димитър Михалчев, Никола Милев, Димитър Константинов, Александър Божинов и Иван Славов.След изгонването си Шангов започва да издава свой вестник под същото име – „Вечерна поща“, наричан „Шангова Вечерна поща“ и „Вечерна поща“ започва да е наричана „Наумова Вечерна поща“. След раздялата започва упадъкът на вестника, засилил се с напускането на Радев. И двете издания намаляват цената си от 10 на 5 стотинки. В 1914 година Наумова поща минава в ръцете на печатаря Петър Глушков. Наумов остава известно време редактор, но по-късно е уволнен. Вестник „Дневник“ подкопава позициите на „Вечерна поща“ и в София, и в провинцията и вестникът спира.