Какво означава популярно?

ПОПУЛЯ̀РНО нареч. 1. Общодостъпно, лесно разбираемо. — Нашите читатели проявяват голям интерес към въпросите на атомната енергетика и вашият съпруг, който работеше по тези проблеми, бе любезен да се съгласи да разкаже популярно за най-новите постижения в тази област. Ив. Бояджиев, КС (превод) [еа]. Службата за фискални разследвания, или казано по-популярно данъчната полиция, най-после ще бъде създадена. Банк., 2004, бр. 8 [еа]. Книгата на О. Митчеля е написана популярно и може да бъде понятна на учениците. Знан., 1875, бр. 18, 288. Сама по себе написана популярно, г. Тонев, за да направи статията още по-доступна за нашата читающа публика, счел за нужно да направи превода ѝ свободно. ПСп, 1873, кн. 7-8, 45.

2. С гл. с ъ м, с т а в а м в З л. ед. За означаване, че нещо е, става широко, масово разпространено. В Турция е много популярно да се строят ситита от по 20 прекрасни къщи. ЖнТ, 2006, бр. 45 [еа]. Р а д к о: .. държим да придобием някаква известност в чужбина — но пеейки на български! Я н а: Напоследък стана популярно да пееш на собствения си език. ПР, 2001, бр. 1 [еа]. Все по-популярно става младите да живеят заедно, без да са женени.

Попмузика
Попмузиката, или само поп, е жанр в музиката, който обикновено има танцувален характер, опростена мелодия и повтарящи се дялове, ако структурата на песента е двуделна или куплетна. За първи път терминът възниква през 1926 година, а от 1954 година става отделен жанр. Той включва в себе си разнообразни подстилове. В България и СССР в продължение на много години поп музиката се е наричала „естрада“ или „естрадна музика“, но и двата термина са неправилни. След Втората световна война в попмузиката на Европа навлиза така наречената „италианска инвазия“, особено с появата на фестивала в Санремо през 1951 г., който е първият в света фестивал за попмузика, оцелял и до днес. Италианската попмузика от този период, наричана в Италия „музика леджера“, от 50-те, 60-те и 70-те и 80-те години на ХХ век оказва сериозно влияние върху развитието на световната попмузика, в това число и на българската. Концепцията на попа е да представя на хората нещо ново, лесно запомнящо се и различаващо се от шаблонната представа за музика. Характерно за мелодиите е, че те са лесни за запаметяване, което спомага за бързото приемане от публиката. Най-често се залага на силно изразен ритъм или мелодични балади. Аудиторията ѝ е главно от млади хора.

Популярна култура
Популярна култура или още попкултура често обозначава понятието за масова култура. Популярната или още масовата култура, това е „народната“ култура, популярна и преобладаваща сред широк слой от населението в дадено общество. Тя може да включва в себе си такива явления, както бит, развлечения (спорт, поп-музика), средства за масова информация, и т.н. Съдържанието масова култура е обусловлено от ежедневните произшествия и събития, стремежите и потребностите, съставляващи живота на преобладаващата част от населението (т. н. мейнстрийма).

Популярни банки
Популя̀рните бàнки са кооперативни сдружения с кредитна, влогонабирателна и стопанска дейност.В България популярни банки започват да се създават в началото на XX век главно в градовете, въз основа на проучване на италиански и френски популярни банки. В български условия те значително променят функциите си и придобиват характер на типично български кооперативни организации. Изграждат се като дружества с ограничена отговорност. Основният им капитал се образува от встъпителни вноски, дялов капитал и ежегодни отчисления от печалбата. Имат за цел да подпомагат с евтин и достъпен кредит (предимно краткосрочен) дребните занаятчии, търговци, промишленици, чиновници и други и да организират спестяванията им под формата на влогове и дялов капитал. Първата популярна банка е основана през 1903 година в София от 32 души (през 1926 г. членовете ѝ са 3000). По-късно се създават популярни банки в Кюстендил (1906 г.), Сливен (1908 г.), Панагюрище (1908 г.) и другаде.В края на 1914 г. съществуват 44 банки с около 20000 членове. През следващата година 18 от тях образуват Съюз на популярните банки като централен орган за ръководство и контрол. Особено бързо се развиват популярните банки след Първата световна война 1914 – 1918 г. Възникват и в големите села, където в повечето случаи обединяват представителите на търговския капитал и влизат в борба със земеделските кредитни кооперации. През 1919 – 1920 г. в популярните банки членуват 5921 занаятчии, 5152 търговци, 3169 чиновници. 2228 земеделци и 5130 души с други професии; в градовете има 60 банки, в селата – 9. В края на 1930 г. броят им е 208. В периода на световната стопанска криза 1929 – 1933 г. те са опора на дребните производители, служителите и работниците, като събират спестяванията им под формата на дялове и влогове и ги снабдяват с кредити при сравнително изгодни условия. Организират общи доставки на стоки за потребление, продажба на произведена продукция, изкупуване и преработка на селско стопански произведения. Със засилването на икономическото развитие някои Популярни банки започват да кредитират и едри промишлени предприятия, което става причина за остри противоречия между членовете. На места се стига до образуване на нови популярни банки с по-хомогенен състав (в Габрово, Пловдив, София). Появяват се разногласия в организационно отношение.През 1925 г. част от популярните банки, предимно градските, се отделят в самостоятелен съюз – Федерация на популярните банки; през 1931 г. този съюз е преименуван в Съюз на народните кооперативни банки. Той обхваща по-малко на брой, но по-едри популярни банки. През 1942 г. Съюзът на народните кооперативни банки се обединява със Съюза на популярните банки в Общ съюз на популярните банки. В края на 1945 г. популярните банки са 245 с 1,346 милиарда лева дялов капитал, 527 милиона лева резерви, 12,053 милиарда лева влогове и 9,826 милиарда лева пласменти.След национализацията 1947 г. популярните банки остават да функционират под ръководството на БНБ. През 1951 г. дейността на популярните банки е прекратена. От началото на 1952 г. активите и пасивите им се поемат от БНБ.