Какво означава пирг?

ПИРГ, мн. пѝргове, след числ. пѝрга, м. Остар. и диал. Крепост, кале. И като им даровал всичко друго, що им било потребно, пратил им и майстори да им соградат тамо в пустинята церква и килии, и един крепок пирг .., за да можат да се бранят от разбойническите нападения. Неофит Рилски, ОМР, 26-27. // Кула, обикн. на крепост. Тейно дюлгери доведе, / дюлгери, мамо, мастори, / нови градове да градят, / на градовете пиргове. Нар. пес., СбНУ ХХV, 66. Милена станува, сон кажува: / — Два се града градеа / на Миленови равни двори, / на два града, до два пирга, / на два пирга, до два орла. Нар. пес., СбНУ III, 61. Долетал йе сиви сокол, избърснал, / долетал йе сиви сокол на пирга. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 109.

— От гр. πὠργοσ.

Пирги
Пирги (дн. Санта Севера) е древно етруско селище, антично пристанище в Централна Италия, разположено на 13 км северозападно от град Цере. Градът достига най-голям разцвет през VII век пр.н.е. В 384 г. пр.н.е. е разрушен от Дионис I от Сиракуза, а после изпада в зависимост от Цере, макар да не е ясно дали е служил само за негово пристанище – Алзиум е разположен на около 8 км на юг. По-късно римляните основават тук колония, която се споменава за първи път през 191 пр.н.е. Колонията осигурява риба за Рим и е предпочитано място за лятна почивка, също както и Пуникум (дн. Санта Маринела), разположен на 8 км на северозапад, където са намерени много останки от вили. И двете селища са разположени на крайбрежния път Виа Аурелия. Името на Пирги е от гръцки произход. През 1957 г. започват археологически разкопки на района, намерени са различни съоръжения, сред които храм и свещен път между Пирги и Цере (дн. Черветери), както и останки от многоъгълните камъни на стените на града, направени от варовик и пясъчник. Стените са обхващали правоъгълна площ с около 200 м ширина и най-малко 220 м дължина. Северозападният край най-вероятно е разрушен от морето. Храмът на Левкотея (строителството е приписвано на пеласгите) е споменат от Страбон в неговата „География“: През 1964 г. са открити и известните златни плочки от Пирги, с паралелен текст на етруски и финикийски, посветени на богинята Астарта, което доказва финикийско присъствие на територията на етруските.

Пиргите
Пиргите или Депо (на гръцки: Πύργων) е южен квартал на град Солун, Гърция. Простира се от Бялата кула до Вила Алатини по протежение на булевард „Василиса Олга“. В квартала са разположени консулствата и между войните там живеят буржоазните семейства на индустриалци, тютюневи търговци и бизнесмени в Солун.

Милутинова грамота за градежа на морския пирг на Хилендар
Милутиновата грамота за градежа на морския пирг на Хилендар (на сръбски: Оснивачка повеља краља Милутина Хиландарском пиргу на мору), известна и като Първа грамота за пирга Хрусия, е дарствен хрисовул, издаден през 1302 или 1300 година на Хилендарския манастир от сръбския крал Стефан II Милутин, с който кралят дарява на манастира новоизградената на атонския бряг отбранителна кула (пирг) с храм Свети Спас (или Възнесение Христово). От съдържанието на документа става ясно, че тъй нареченият пирг Хрусия е издигнат по молба на хилендарския игумен Кирияк и хилендарското братство, за да служи като защита на манастира срещу нападения на хусари, които тормозели Хилендар през предходните години. Грамотата е запазена в оригинал, който е открит през първата половина на XIX век в Хилендарския манастир. В началото на 30-те години XX век е установено, че тя е изчезнала от архива на манастира. През 1940 г. се появява в Белград, където е откупена за сбирката на югославския принц Павел Караджорджевич. През 1941 г. принцът напуска страната и най-вероятно отнася със себе си колекцията от старинни документи, в която е и оригиналната Милутинова грамота. Оттогава следите ѝ изчезват за дълго време. В Белград остава само един неин препис от началото на XV век и фотокопие на оригинала. През ноември 2006 г. оригиналната грамота се появява заедно с части от архива на принц Павел в Пенсилванския университет. Днес тя се съхранява в колекцията на Колумбийския университет в Ню Йорк, САЩ.