Какво означава отрицателно?

ОТРИЦА̀ТЕЛНО нареч. 1. С отричане, с отказ, с несъгласие. Противоп. положително. Поручикът въпросително загледа младия подпоручик и той отрицателно поклати глава, с което искаше да каже: „Не съм им казал“. Х. Русев, ПС, 77. Дежурният чиновник ни изгледа полустрого, полуснизходително, но все пак попита имаме ли пари за билети. Ние цъкнахме отрицателно с уста. Г. Белев, ПЕМ, 115. — А за жена ми нещо чува ли се? Игуменът и калугерът климнали с глава отрицателно. Ст. Ботьов, К (превод), 87. Доведоха и всичките еретици — както истинните, тъй и подозреваемите — и секи го питаха отделно: богомилец ли е той или не е? На този въпрос едни отговаряха отрицателно, а други — утвърдително. Р. Каролев, УБЧИ, 104.

2. С неодобрение, отричане, неприемане на нещо; неодобрително. Противоп. положително. А и онзи идеал.. не е свободният идеал на младите.., а тъй да река идеалът за запазване благолепието на това, което е било и се разрушава, и към което младите се отнасят отрицателно. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 42. Трезвен, умозрителен, прозаичен.., Христо се държи към Яворов не само скептично, но и напълно отрицателно. М. Кремен, РЯ, 104. „Трябва да знаеш, че Тошков никога в живота не е давал ни пукната пара някому частно, а още по-малко за нещо общополезно“. Така напълно отрицателно се произнася Стоянов за характера на човека, когото три години по-рано е величал.. като рядък меценат. М. Арнаудов, БКД, 240-241. — И аз съм положителен, че всички те — дори и най-отрицателно настроените към властта.. — са дълбоко нещастни, наистина буквално боледуват от мъка по България. Л. Станев, ПХ, 153.

3. С неблагоприятни последици, с вреда; неблагоприятно. Противоп. положително. — А какво представлява жена му? Дано не му повлияе отрицателно — заключи Керимов и спря, за да почака своите другари. Г. Караславов, ОХ IV, 469. При запържването обаче мазнините губят част от качествата си и търпят промени, влияещи отрицателно върху организма на човека. Л. Петров и др., БНК, 54.

4. Физ. С отрицателен електрически заряд. Установихме, че при триене на две разнородни тела, те се наелектризират. Едното тяло се наелектризира положително, а другото — отрицателно. Физ. VIII кл, 17. Според съвременните представи атомът се състои от положително натоварено ядро, разположено в центъра му и от обикалящи около ядрото отрицателно натоварени частици — електрони. Хим. ХI кл, 1965, 18.

Катод
Катод (от гръцки κάθοδος (kathodos) – спускане, много надолу) е отрицателният полюс на източник на постоянен ток, или електродът на прибор, присъединен към отрицателния полюс на източника на ток. Идеята за името е на Майкъл Фарадей. Потенциалът на катода при работа на източника или този електрод в схемите с електронни прибори, винаги е по-нисък от потенциала на другия електрод с името анод. От създателите на теорията и законите в електротехниката за движение на електрическия ток е приета посоката на движение на положителните заряди. Тези закони, обосновката и приложението им се използват и до днес. Исторически това се е наложило поради факта, че електроните като основни токоносители с отрицателна полярност са открити значително по-късно. На това се дължи „конфликтът“ – приетата теоретична посока на тока в една електрическа верига е обратна на посоката на движение на електроните като физически носители и създатели на този поток от наелектризирани частици.

Отрицателен
Отрицателен/на/но/ни е признак на отрицателност и може да се отнася за: Отрицателен заряд Отрицателен полюс Отрицателен знак, минус (-) Отрицателна стойност Отрицателна емоция или чувство Отрицателна оценка Отрицателно число Грам-отрицателни бактерии Отрицателен резус-фактор