Какво означава орисница?

мн. орѝсници, ж. Митическо същество, което може да предопределя съдбата на хората. Когато бебето се роди, орисниците се събраха край леглото му, за да го орисат.

Наречници
Наречници (още орисници, рожделници, нарюкници, съдници, съдбеници, съдици) – в славянската митология, три сестри-феи, които се появяват край новороденото дете и му наричат – предсказват му съдбата. Според сърбите, първата фея предсказва смъртта, втората болести, недъзи и беди, а третата – щастливите събития от живота. Вярвало се, че наречниците са невидими и никой не може да ги чуе, освен майката или друга възходяща родственица на новороденото дете. Подслушаното не можело да бъде казано другиму под страх от онемяване. У българските славяни имало обичай вечерта след рождението бабата да стои будна край детето, за да чуе орисниците. Ако огънят в стаята се поддържал и била оставена храна край огнището, орисниците щели да бъдат по-милостиви в определянето на съдбата. С тях се свързва и традицията под възглавницата на детето да се оставя златна монета – един вид подкуп. Пряко от мита за наречниците и техните функции произлиза вярването, че животът на човека е предначертан и предвещаното не може да бъде избегнато. Оттам идват и поговорки от типа Така му било писано и Такова му било наречено.

Синоними на думата: орисница

орис, съдба, орисия, участ, предопределение, жребий, щастие