Какво означава октоих?

мн. октоѝхи, (два) октоѝха м. Богослужебна книга с църковни песнопения на осем гласа.

Октоих
Октоих (на гръцки: Ὀκτώηχος – „осмогласник“) – една от книгите, използвана в православната богослужебна практика. Всеки глас, т.е. определената църковна мелодия, влиза в сила на вечернята служба в събота вечер и е в сила цялата седмица. През тази седмица доминират песнопенията на този глас.

Кичевски октоих
Кичевският октоих, наричан също Белградски октоих, e среднобългарски книжовен паметник от XIII век. Представлява октоих, написан на кирилица. Първоначално е съдържал служби за всичките 8 гласа, но са запазени само тези от 4 до 8 глас. Наличието на троични канони за всенощното бдение в събота е особеност в състава на ръкописа.До 1926 година Кичевският октоих се намира в църквата „Свети Атанасий“ в село Премка, Кичевско, където е открит от Тома Смилянич Брадина. Оттам единият дял е предаден в Скопския музей, а другите два са продадени през 1950 година на Народната библиотека в Белград.В Белград части от ръкописа се пазят на две места: в Музея на Сръбската православна църква (сбирка на Груич З.I.110) и в Народната библиотека на Сърбия (№ 104).

Софийски октоих
Софийският октоих е среднобългарски пергаментен ръкопис в Националната библиотека „Свети Кирил и Методий“ (№ 554). Вероятно е съдържал всичките осем гласа на богослужебната книга октоих (осмогласник), но сега е запазена само част от първите четири. Датира от XIII век.